Торстен Полайт: Ако гръцкият дълг не бъде предоговорен, в Европа ще продължи печатането на пари

Интервю на Марта Младенова с Торстен Полайт и Платон Тиниос

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ако гръцкият дълг не бъде предоговорен, в Европа ще продължи печатането на пари, предупреди в ефира на "Хоризонт" и предаването "Събота 150" финансовият анализатор Торстен Полайт, който ръководи една от престижните консултантски компании в Европа.

Гръцката икономика е в ситуация на прекомерна задлъжнялост. Единственият начин да се преодолее тази ситуация е опрощаване на част от задълженията. Дългът трябва бъде намален, защото в противен случай не виждам начин, по който гръцката икономика може да се върне към положителен растеж. Гръцкото правителство трябва да предприеме мерки, с които да балансира бюджета. Харчовете от хазната трябва да бъдат съобразени със събираемостта. Не може да продължава ситуацията на трупане на бюджетни дефицити.

Гръцкият дълг е в размер на 320 млрд. евро, като 220 млрд. евро от тях е отпуснат от европейските правителства. Например Германия е отпуснала 80 млрд. евро кредити на Гърция. Опрощаването на дълга разбира се означава, че правителството ще трябва да обясни на данъкоплатците, че парите са изчезнали. Знам, че това е много деликатна ситуация от политическа гледна точка, но ние не можем да избягаме от реалността, а тя е, че парите са изчезнали. Не смятам, че Гърция е в състояние да плаща дълг в размер на 180% от брутния вътрешен продукт. Икономиката на страната е изключително слаба, банковата система е практически банкрутирала. В тази ситуация в обозримо бъдеще няма как да се очаква, че Гърция може да плати дълга си.

Това е много важен въпрос, защото може да има последици за много други държави. Трябва обаче да кажем, че много държави по света и по-специално в еврозоната, са достигнали нива на дълга, които са много високи и не могат да бъдат предоговорени. Затова остават две възможности - или да се опрости част от дълга на затруднените държави, или да се продължи политиката на печатане на пари от страна на Европейската централна банка. Втората опция обаче е по-лошият вариант, защото това ще доведе до прекомерно бързо покачване на инфлацията, а това е лошо за потребителите, лошо за икономиката и за работните места.

Гръцкият икономист Платон Тиниос, изследовател в Гръцката обсерватория в Лондонското бизнес училище, прогнозира, че рано или късно Европа ще приеме идеята за предоговаряне на гръцкия дълг, но все още основните правителства не са готови да платят болезнената политическа цена. Според Тиниос с приемането на исканата от кредиторите пенсионна реформа правителството на Алексис Ципрас е демонстрирало приближаване до европейската лява политика.

Пенсионната реформа беше едно от условията, за да може да се говори за дълга, но моето мнение, че пенсиите ще трябва да бъдат ревизирани след няколко години. Не трябва да забравяме, че Гърция отлагаше реформата в пенсионната система много дълго време - 30 или 40 години. Дори сега с промените пенсионната система продължава да изглежда така, както изглеждаха системите на западноевропейските страни през 60-те и 70-те години на миналия век. Гръцката пенсионна система разчита твърде много на държавата, което ще създаде проблеми отново след време.

МВФ го отбеляза много ясно в писмото си до европейските държави. Позицията именно на тези държави не е много разумна и не води до устойчиво решение на дълговия проблем. Те избягват да коментират въпроса с гръцкия дълг, защото и във Франция, и в Германия ще има избори следващата година. Те не могат да кажат на избирателите си, че трябва да дадат пари на Гърция. Вместо това обясняват, че Гърция трябва да има първичен излишък от 3,5 на сто тази година, а реалните пари от него да бъдат изнесени от държавата. Всъщност първичен излишък означава, че 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната ще трябва да изтича извън нея в следващите години. Това с една дума означава "лишения" и като казвам "лишения", имам предвид в следващите 30 години. Това няма как да се случи.

Гърция е част от еврозоната, а там има определени механизми, но не е единствената държава, която е казала, че ще направи нещо, а не го е направила, коментира експертът.