Данаи Кириакопулу: Гръцката икономика няма да се задвижи с реформите, които искат кредиторите

Интервю на Марта Младенова с Данаи Кириакопуло и Светослав Данчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Гръцката икономика не може да бъде оздравена с реформите, за които настояват кредиторите, заяви пред "Хоризонт" Данаи Кириакопулу, старши икономист от Центъра за икономически и бизнес проучвания в Лондон. Тя е категорична, че докато инвеститорите не се върнат в страната, не може да бъде постигнат реален икономически растеж:

Споразумението от тази седмица беше определено от европейските кредитори и от Гърция като "пробив", но по мое мнение това не е така. Това повече ми прилича на отлагане на проблема. След като най-лошото беше избегнато, а 10,3 милиарда евро от спасителната помощ за Гърция бяха одобрени, голяма част от проблемите не бяха правилно адресирани. Това се случи, защото бе направено по-скоро от политическа гледна точка, без да бъдат взети под внимание всички икономически аргументи. Според последните анализи на Международния валутен фонд, трябва да има облекчаване на дълга. Ние обаче не видяхме нищо такова, а само потвърждаване на възможността това да се случи и то след изборите в Германия през 2017 година.

Реформите, записани в споразумението, се правят по-скоро за изпълнението на фискални цели, те трябва да направят финансовата ситуация в Гърция да изглежда по-добре на кредиторите. Тези реформи обаче няма да модернизират достатъчно гръцката икономика и няма да доведат до привличането на нови инвестиции и до преодоляването на ситуацията по начин, който да осигури по-добро бъдеще за страната, смята Кириакопулу:

Ние видяхме, че първоначално инвеститорите реагираха позитивно, но апетитът им към инвестиции в Гърция остана много нисък. В България това трябва да го виждате съвсем ясно, защото част от бизнесите се преместиха на север от нашата граница. Заради много високите данъци, много от инвеститорите се преориентираха към други локации - например към България.

Според гръцкия икономист, реформите трябва да се насочат към образованието и върху данъчната система:

Някои малки бизнеси плащат твърде високи данъци, затова се пренасочват към чужбина. Също така има много млади хора, които избират емиграцията, защото не могат да си намерят работа. Интересите на по-възрастните поколения, които вече работят, са много приоритизирани и правителството използва ограничените си ресурси, за да подкрепя тях вместо младите. Разбира се, те също са важни и в идеалната ситуация трябва да има стимули за всички. Въпросът е, че везните се накланят много сериозно в едната посока, а младите хора и динамичните бизнес решения са пренебрегвани.

Решаването на проблема с гръцкия дълг е ключово за развитиетона страната, убедена е Данаи Кириакопулу:

Смятам, че Гърция и нейните европейски кредитори, както и Международният валутен фонд, трябва да признаят това, въпреки че е изкюлчително трудно от политическа гледна точка, особено в еврозоната. Все пак политиците са отговорни пред своите избиратели, което прави обяснението защо трябва да се облекчи гръцкия дълг много трудно. Критериите, които са поставени за изпълнение пред Гърция - например, първичен излишък от 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт, са много тежки. Те не позволяват на гръцката икономика да си поеме въздух и да се възстанови.