Димитър Андрейчин: Архитектурните влияния са предшественици на отварянето към света

Снимка: архив
Днешният ни гост в предаването "Кой кой е" стои в биографията си като човек с академични и енциклопедични познания по архитектура и разбира от вертикален град. Той е наследник на известния изследовател на български език проф. Любомир Андрейчин.

Архитект Димитър Андрейчин влиза за втори път в "Кой кой е", за да допълни както своя образ, така и непознати моменти от фамилната си история. Защо баща му не става академик? За изразяването в пространството чрез архитектурата, за Америка, която открива два пъти, за ролята на фотографията в живота му - чуйте в разговора на Добрина Добрева с арх. Димитър Андрейчин.

Любопитно от интервюто:

Едно от най-големите влияния на чуждата архитектура у нас през 70 -те години е моделът на партийни домове в много градове, които са заимствани от Америка.

Сградата на външното министерство е вдъхновена от новото кметство в Бостън. Инспирацията е абсолютна. Това е влияние, което не може да се преодолее.

Ж.к. "Люлин" в София не изглежда днес, както е мислен в първите чертежи. Проблем на комплекса са пълната свобода за преобразяване на балконите и не доброто външно оформление. Идеята е била да има вторичен център за културен живот.

Много известни архитекти са проявявали интерес към проектиране в България. Страната ни е със слаби възможности за това. Добър пример за сега е Японският хотел, който показва японската култура на обитаване, отдих и хранене. Ремонтът в момента не държи сметка за нищо от това, което е заложено в този комплекс.

В проекта за книгата "Вертикалният град" арх. Димитър Андрейчин е подготвил история на високото строителство от края на 19 век до днес.

В тази книга ще има много емоции, в които се знаят действащите лица. Тя ще е исторически роман за небостъргачите.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!