Във Велико Търново ще бъде открита изложбата "Стъкло и конец"

Тази вечер в изложбените зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново ще бъде открита съвместната изложба "Стъкло и конец" на заместник икономическият кмет на Велико Търново Снежана Данева-Иванова и журналистът Мила Милчева.

Изложбата ще даде отговори на въпросите какво може да обедини крехкия отблясък на стъклото и ефирното движение на конеца и кое е общото между сериозната точност на финансиста и поетичната отнесеност на филолога. Експозицията има и благотворителна насоченост да подпомогне за възстановяването на така наречения Багрилов надпис във Велико Търново, посветен на българските победи в Македония и Добруджа през 1915 и 1917 година.

Хубавите неща обикновено стават случайно и пак случайно са комбинация от на пръв поглед несъвместими неща, сътворени от допира на противоположностите. Бягайки от точността на числата и бюджетното планиране, заместник-икономическият кмет на Велико Търново Снежана Данева-Иванова се пренася в другия свят на стъклописа, правейки от студения отблясък на крехкото стъкло красиви витражи, а скучните прозрачни вази и чаши се превръщат в преливащи от цветя пеперудени градини. Поетичната отнесеност на филолога журналистът Мила Милчева пренася във фини миниатюрни бродирани картини, каквито са нейните бижута, чанти, шапки и вратовръзки. На пръв поглед несъвместимите стъкло и конец, имат много общо, разказва Мила Милчева.

"В цялата наша обща работа има нещо много щуро и много хубаво, защото обединяваме две несъвместими неща. Какво общо има стъклото с конеца – на пръв поглед нищо, но реално има и това са, може би, багрите, усещането за красота и чувството за забавление, не на последно място". 

Общата изложба на приложничките има и своята благотворителна кауза, обяснява Снежана Данева:

"Група граждани от Велико Търново имат инициатива да възстановят Багриловия надпис. Ние смятаме, че бихме могли да допринесем за тази кауза. Благотворително ще се продават едни сладки, отражение на нещата от изложбата. Има сладки с шевици, сладки с цветя. Ние смятаме, че трябва да има памет, хората трябва да помнят какво са направили предците ни. По една или друга причина този надпис е заличен през годините и смятаме, че поколенията трябва да го знаят".

Надписът носи името си от неговия създател през 1918 година Димитър Багрилов. Бил е в скалите по пътя между днешната жп гара и ректората на Великотърновския университет. От него в момента е останала само рамка, надписът е гласял: "Българино, помни, че ти в царуването на Н.В. Фердинанд I, Цар на българите, се бори юнашки и освободи Македония на 29.IX.1915 г., а Добруджа на 04.I.1917 г.” Над тези думи са били изобразени гербът на България и царската корона.

Когато човек прави нещо, трябва да му дава цялото си сърце, казват Снежана Данева и Мила Милчева:

"Много жени в моя род бродират, майка ми, баба ми, леля ми, явно има някакъв ген. Аз започнах преди повече от 20 години с традиционните гоблени тогава и случайно преди две-три години открих бродирани бижута, запалих се, започнах да изучавам техниките. За моя голяма радост, все повече жени правят бродирани бижута и все повече тези бижута са с български шевици, което е чудесно, защото аз съм убедена, че шевицата трябва да преживее своето възраждане и това се случва в момента. Това, което е по-специфично при мене, е, че аз работя на една много специална материя, която я няма в България. Това е така наречения ужасен 48-и каунт, това е изключително ситна материя, на която  не може да се работи с невъоръжено око".

"Когато бях по майчинство, бременна с дъщеря ми, ми дадоха едни дълги отпуски. Аз съм човек, който нещо трябва да прави. Сякаш на шега започнат върху стари бутилки. Аз съм абсолютно самоука, изгледала съм стотици клипове в интернет. Напоследък работя и с акрилни бои, а не само с бои за стъкло, които също се получават доста интересно, добиват малко 3D ефект. Любимата ми тема са цветята. Разбира се, Мила не прави само шевици, има разкошни бижута с цветя. По този повод сме направили някои съвместни неща. Тя е ушила някои мои, аз съм нарисувала някои нейни. Стъклото и конецът – напълно различни, но почти съвместими и еднакви в нашата работа". 

Добра душа и усет за красивото са отправната точка за стъклописа и бродерията, споделят двете приложнички:

"От там нататък е вдъхновението, от там нататък е желанието да направиш нещо с ръцете си, което да ти носи удоволствие. При мен аз наистина усещам бродерията като вид медитация, защото аз се пренасям в друг свят. Повече от 10 часа мога да бродирам без прекъсване почти и тогава в главата ми наистина всичко се нарежда. Буквално бродя в пространствата и времето".

"Това е моят начин на релакс. Откъсвам се от всичко. Понякога рисувам според човека. И аз смятам, че нещата, които правя, по някакъв начин допринасят за красотата в интериора на хората. И действително това е една друга вселена".

Своя си красив свят, в който намират покой от ежедневието, споделят с публиката Мила Милчева и Снежана Данева в общата си изложба "Стъкло и конец".

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.