Гордън Кер: Политиката на количествени улеснения не решава икономическите проблеми в Европа

Невен Валев: ЕЦБ трябва да удължи програмата си за количествени улеснения


Европейската централна банка трябва да удължи програмата си за количествени улеснения, заяви за "Хоризонт" българският икономист Невен Валев, който от години преподава в американски университет в Джорджия. Според него поне до края на годината в Европа, САЩ и Великобритания ще се запазят ниските лихви и "наливането" на пари в икономиката, за да се стимулира растежът.

Политиката би трябвало да бъде това, което правят, те.е да продължават кюи-програмите, да се поддържат ниски лихвени равнища и където може да се финансира фискалната политика за поддържане на икономиката докато тези процеси отживеят във времето. Европейската икономика не е излязла от проблемите, свързани с икономическата криза преди години, така че това има резон да се направи. В САЩ и Англия поддържат същата политика, така че не би било разумно в Европа на този етап да са първите, преминаващи към по-рестриктивна монетарна политика.

 От своя страна британският банков експерт Гордън Кер беше категоричен, че политиката за количествени улеснения, започната от Европейската централна банка, не решава нито икономическите проблеми в Европа, нито реално помага на банките в дългосрочен план.

Планът за количествени улеснения на Европейската централна банка работи само за целите, за които беше започнат, а именно - да не се допусне големи системни банки да фалират, защото това ще има огромни последици за системата. Знаем, че банките са по-свързани от всякога в момента. В момента лошите експозиции се поемат от Европейската централна банка и се подпомагат банките с ликвидна помощ. Това е част от монетарните стимули. Аз обаче не смятам, че в действителност планът за количествени улеснения работи, защото в момента не се вижда резултат или подобряване на ситуацията. Не е ясно какво ще се случи, ако Европейската централна банка реши да се освободи от тези лоши активи и какво ще се случи с целия този кеш, който е напечатан.

В интервю за предаването "Събота 150" Кер коментира, че членството на Великобритания в ЕС е отворило много възможности за бизнес, но излага страната и на опасност от икономически шокове.

Политиците, начело с господин Камерън,  докладват, че британската икономика се развива по-добре от тази в останалата част на Европа банките са рефомирани и в добро състояние. Според нас обаче банките във Великобритания изобщо не са стабилни и с помощта на трикове могат да декларират по-голяма печалба и да прикрият загуби. В момента ситуацията е тревожна за всички банки в Европа, защото всяка централна банка вече се е предала в оценяването на банките на базата на представяните от тях баланси и обезпечения. Това донякъде изоставя и идеята банките да публикуват своите данни благоразумно и в полза на инвеститорите. Тази тенценция започна още от 2005 г. и не позволява в действителност на централните банки да оценят платежоспособността на банките в системата. И тук идваме до въпроса със стрес тестовете.  Те са заместител на публично оповестяваните данни за платежоспособността, печалбата, изобщо за състсоянието на банките. Те целят да анализират различни тежки сценарии. В случая с британските банки от декември миналата година стрес тестовете не анализираха например сценарий от покачване на лихвите с три процента, но поевтиняване на жилищата  с 50 % или дори 60 %. Вместо това централната банка използва сценарий, който не е реалистичен, а представя ситуацията от 2008 г. Проблемът със стрес тестовете не е само със селекцията на сценариите, но и с избора на модела и числата, върху които са базирани.


Според експерта, големите банкив еврозоната са изправени пред затруднения, а тези в Гърция се опитват да се възстановят след тежката ситуация, в която изпаднаха след затварянето си през лятото:

Трябва да е ясно, че има сериозни проблеми в част от големите банки от страни в еврозоната. Не смятам, че проблемите с гръцките банки са по-сериозни от проблема с "Дойче банк" например. Знаете, наложи се да бъде сменено ръководството. Фактически, "Дойче банк" премина миналогодишния стрес тест, но отново се наложи да бъде рекапитализирана. Проблемът на гръцките банки не е само с лошите кредити, но и с икономиката в страната, която през последните няколко години се сви с над 20%.  Трудно е да повярваме, че те ще се възстановят във формата, в която бяха преди кризата. Ако мога да обобщя с една дума, в момента властите полагат толкова усилия, за да спасят големите банки - било то в Гърция или в Германия, че се обръщат към губещи политики. Вие споменахте плана за количествени улеснения, но има и други мерки, които в крайна сметка водят до несигурност.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!