Трансплантирани в чужбина българи се връщат без медицинска документация

| обновено на 26.01.16 в 18:22
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Пациенти, трансплантирани в Турция, се връщат в страната ни без никаква медицинска документация. Подобни случаи стават все по-чести, съобщи проф. Емил Паскалев, началник на клиниката по нефролоия и трансплантация към Александровска болница.
Липсата на медицински данни може да застраши живота на тези пациенти, тъй като пряко влияе върху лечението им.

От Агенцията по трансплантация съобщиха за "Хоризонт", че ще инициират закоодателни промени в тази връзка.

1059 българи чакат за трансплантация на орган, 963 от тях - за бъбрек, сочи регистърът на ИАТ. Българската система за донорство в последните две години се развива бързо, но все пак темпът не е достатъчен, за да даде шанс дори на половината нуждаещи се от нов орган. Хората с присаден бъбрек у нас например са около 550, а би трябвало да са най-малко два пъти повече, смята началникът на клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница проф. Емил Паскалев:

Отначало пациентите правеха трансплантации в 1-2 големи болници, които съвсем легално даваха информация. Сега се прави в много повече болници. Някои болници не си пишат на епикризите и името отгоре! Не знаем дали донорът е мъж или жена, дали е на 20 или 120 години. Това може да доведе до смърт на самия пациент.

В клиниката в Александровска болница се следят множество случаи на пациенти, чиито трансплантации биха били невъзможни в България. Не, защото лекарите не могат да ги направят, а защото законът ги забранява. Такъв е например случаят на Екатерина Конарова, която дарява бъбрек на дъщеря си Галя. Двете са с несъвместими кръвни групи и българският закон не позволява майката да стане донор на дъщеря си, въпреки че медицински е възможно. Трансплантацията изисква по-специални процедури заради различните кръвни групи, и е осъществена в Тулуза, Франция:

Всички изследвания ги направихме тук в София, след това заминахме с дъщеря ни във Франция. Няколко пъти се правеха изследвания, и на нея преди трансплатацията и направиха 9 плазмаферези и след самата трансплатация направиха още 7 евентуално да се застраховат да не би бъбрекът да се отхвърли.

Засега нямаме юридически механизъм, да задължим турските болници да издават качествена медицинска документация, коментира директорът на ИАТ д-р Мариана Симеонова:

Много неща искаме, но нямаме право, по Закон, да ги искаме. Може би има вариант самата болница да има право, като лечебно заведение, да изисква тези неща.

Агенцията е подготвила пакет предложения законодателни промени, които могат да станат факт до средата на годината. Сред тях са както легализирането на кръстосаното донорство у нас, така и затягането на изискванията към документите, с които трансплантираните в чужбина постъпват в българска болница за проследяване.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!