Радев: Българското правителство показа кураж, като избра темата Западни Балкани

Борисов: Ако сега не се помогне на Западните Балкани, след това ще е много късно

| обновено на 18.06.18 в 13:56
Президентът Румен Радев пред участниците в заключителната двудневна конференция на комисиите по европейските въпроси на парламентите на страните от ЕС.
Снимка: БТА
Ключовият приоритет на Българското председателство - европерспективата за страните от Западните Балкани, получи висока политическа оценка на провеждащата се в София заключителна среща на комисиите по европейските въпроси на страните членки на Съюза.
Президентът Румен Радев приветства усилията на правителството, а премиерът Борисов изтъкна ролята на страната ни при поставянето на темата в европейския политически дневен ред. 

Президентът Румен Радев определи като кураж изборът на правителството да включи темата за разширяването на ЕС със страни от Западните Балкани. 

"На първо място Българското правителство разработи точните приоритети за своето председателство. Да вземем например Западните Балкани. Всички ние сме съгласни, че не можем да говорим за просперираща и стабилна Европа, без да гарантираме сигурността и стабилността на Западните Балкани. Ако не дадем европейска перспектива на Западните Балкани, рано или късно те ще дадат балканска перспектива на Европа. Българското правителство показа кураж като избра много трудна тема, регионът е много крехък, няма гаранция за успех въобще, но някой трябва да поеме отговорността и да посочи проблемите и да предприеме действия", каза държавният глава пред участниците в заключителната двудневна конференция на комисиите по европейските въпроси на парламентите на страните от Европейския съюз.

Форумът в София беше открит от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева:

"Българската страна допринесе активно за постигане на целите, набелязани в програмата на триото Естония, България, Австрия. Българското председателство успя да постави основен акцент и да върне вниманието върху интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС. В този контекст разширяването на Съюза остава ключова политика, като главната цел е запазването на сигурността и просперитета на европейския континент".

Караянчева изрази надежда, че постигнатата подкрепа в националните парламенти и от Европейския парламент за процеса за разширяване ще бъде адекватно отразена от европейските правителства и на предстоящия Съвет на Европейския съюз.

Премиерът Бойко Борисов изтъкна като два ключови въпроса по време на председателството европейската перспектива за Западните Балкани и превенция за миграцията. Той призова за съгласие и подкрепа за страните от региона:

"Моля ви, да имате предвид, че ако сега не се помогне на Западните Балкани, след това ще е много късно, много късно и големите геостратегически играчи само това чакат. И Русия, и Турция, и Щатите, и Китай. Така че, ако не сме ние, Европейският съюз, най- лесният начин да се влезе в Европа е през Западните Балкани като сфера на влияние. Нищо не струва, смятали сме го - с магистрали, с жп линии, с пристанища, с дигитална инфраструктура, ще отиде за следващите 10-15 години не повече от 32-33 милиарда евро, а казват, че войната в Косово, в Сараево, в Мостар ни е струвала над 50 милиарда".

Борисов приветства подписването на договора между Скопие и Атина за името на Македония:

"Да, протести има, недоволни има, но всеки който наблюдава отстрани и разбира се с посредничеството на г-жа Могерини, комисар Хан, Матю Нимиц и разбира се, всички нас, това стана факт."

Премиерът Бойко Борисов поиска и по време на този форум всички външни граници на ЕС да се затворят и мигрантите да се пропускат само през контролни пунктове.

Министърът на европредседателството Лиляна Павлова съобщи, че предстоят преговори в края на месеца по реформата на Дъблинското споразумение за убежищата и по пакета "Мобилност".

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева призова националните парламенти на страните членки на ЕС да подкрепят страните от Западните Балкани в европейската им интеграция:

"На 26-и юни предстои Съвет по по общи въпроси, който ще разгледа и доклада по разширяване и се надявам. Защо е толкова важен? Защото 2016 година си спомняте нямаше заключения. Българското председателство полага всички усилия тази година да има заключения, които да дадат и да започнат, да вземат решение за започване на преговори с нашите приятели в Скопие след решаването на името, както и позитивен тон и препоръка за нашите приятели в Тирана."

От София външният министър на Македония Никола Димитров, ден след подписването на споразумението за името Северна Македония, отново напомни, че Скопие очаква покана за членство в ЕС и НАТО:

"Чакаме пред вратата на ЕС и НАТО от твърде много години. За нас е важно да знаем,, че веднъж намерили ключа няма да има друга врата, която да бъде затръшната в лицето ни."

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Виолета Ашикова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!