Религиозните общности у нас с остра реакция за готвените промени в Закона за вероизповеданията

Доц. Михаил Иванов: В отношенията между държавата и вероизповеданията има редица неуредени въпроси

Религиозните общности в страната изразиха недоволство срещу предложените през май проектозакони за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Католическата и арменската църква изпратиха официално становище до Народното събрание. Главното мюфтийство също изрази позиция към предложените промени. Въпросът ангажира и Светия Синод на Българската православна църква, който на днешното си заседание ще оформи своето становище по темата.

Недоволството на католическата и арменската църква е насочено главно към следните предложения за изменение на Закона за вероизповеданията от 2002 г. - държавна субсидия да се предоставя на религиозните общности, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната; свещенослужителите да бъдат само български граждани, завършили богословие у нас; забрана на финансирането от чуждестранни физически и юридически лица. Докато според политическите сили тези промени трябва да се приемат като мярка срещу заплахите от тероризъм, то представителите на вероизповеданията, считат че те напомнят на порядките от времето на тоталитарния режим и дори застрашават съществуването на религиозните общности у нас.

Основното притеснение на католическата църква е свързано с предложението вероизповеданията, към които се самоопределят под 1% български граждани, да бъдат третирани неравностойно спрямо други религиозни общности. Това противоречи на нормите на Конституцията и европейското законодателство, посочи д-р Богдан Паташев, генерален секретар към католическата църква у нас:

"Не считаме за редно и не бихме се съгласили да бъдем третирани като цифри според някаква статистика, която дори не е правена в услуга на този закон, а статистика, която е генерална, обща. Не бихме приели да бъдем разглеждани като вероизповедание, което зависи само от бройката на присъствия в момента към тази дата".

В отношенията между държавата и вероизповеданията има редица неуредени въпроси. Това заяви в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт" доц. Михаил Иванов, съветник на президента Желев по въпросите на етносите и религиите: Доц. Михаил Иванов

"Някои казват, че ако трябва да спазваме пълното отделяне на религиозните общности и религиозните институции от държавата, както е по Конституция, то в такъв случай държавата не трябва по никакъв начин да финансира тяхната дейност. Авторите на закона въобще не са се съобразили с това, че Католическата църква е един организъм, който има своя структура, има своя йерархия, има свое общо единно финансиране, в което участват както католиците, така и цялата институция. Това създава възможност на католиците да се финансират и тях би ги устроило да няма въобще разпоредба, свързана с това, но от друга страна не би могло да се подходи по същия начин при мюсюлманите".

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Еленица Маринова и интервюто с доц. Михаил Иванов.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!