Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
България ще може да усвои за наука и образование 1,3 млрд. лева. Работи се и по Национална стратегия за повишаване на грамотността и Стратегията за професионалното обучение. Те ще бъдат представени на следващото Народно събрание, каза Близнашки. По думите му, акцент в Стратегията за висшето образование е да се повиши процентът на висшистите до 36% до 2020-1 година. Образованието пък трябва да е обвързано с пазар на труда. Това е предизвикателство за цялата ни образователна система, изтъкна премиерът. Той настоява най-търсените специалности да получават приоритетно финансиране. В момента над 40 на сто от студентите учат „Право“, „Публична администрация“ и „Икономика“. В същото време имаме нужда от физици, химици и медици. Близнашки не скри задоволството си, че най-после имаме Оперативна програма, насочена към образованието и науката. Нейна цел е да се увеличат до 1,5 от БВП инвестициите за наука.
Специалистът по история на Русия и по геополитика проф. Нина Дюлгерова заяви, че е привърженик на идеята по всеки предмет да има по един учебник: Това, което наблюдаваме от близо две десетилетия, е повече от опасно, тъй като издаването на учебниците се превърна доходоносен бизнес и той остави на заден план най-важното нещо – устойчивите знания в областта на науката. Трябва по всеки от предметите да има по един учебник, което ще бъде в ущърб на издателствата. Ако искаме да запазим България и нейното младо поколение, трябва да се върнем на нещо доказано ефективно.
Подробности чуйте от звуковия файл.
