Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Безспорно нарастването на напрежението между българи и роми представлява опасност за националната ни сигурност. Така отговори на журналистически въпрос в интервю за Радио Пловдив политологът доц. д-р Анна Кръстева. По думите й обаче, в подобни конфликти, започващи от обикновен битов проблем, националната сигурност не би трябвало изобщо да присъства.
Интересно е, че ключът, с който започвате, е националната сигурност, когато искрата, началото, поводът са от толкова невинна ситуация, в която националната сигурност въобще не би трябвало да бъде замесена. Проблемът кой каква музика слуша и с какви децибели, би трябвало да бъде леко решен, ако държавата примерно в ролята си на един квартален полицай е на място, така че кварталният полицай да каже „Да, тази музика е прекалено висока или в рамките на закона в този час". Виждаме държавата като пожарникар, а не като квартален полицай, виждаме държавата много мощно да присъства с наистина значителна сила, която да осигури реда и това е безспорно адекватна реакция, но виждаме неадекватна реакция или неадекватна политика на държавата, която да предотврати тези сблъсъци, коментира в разговора тя.
Според нея другият изключително важен елемент, който е ключов по отношение на националната сигурност е кои са основните персонажи в сблъсъците.По думите й, видими печеливши от подобни конфликти са националистическите партии, които "помпат" електорат, а невидимите са всички партии, големите от които поне един път в годините назад са купували ромски гласове.
Анна Кръстева призова за еднакво прилагане на закона от институциите. Според нея, интеграцията на ромското население е възможна и процесът трябва да започне на местно ниво.
Цялото интервю с доц. д-р Анна Кръстева можете да чуете в прикачения звуков файл.
