Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
От гледна точка на законодателна техника, ако трябва да приемаме закони, които да обясняват недвусмисленото съдържание на други закони, това означава да доведем собствената си правна система до пълен абсурд. Тя е достатъчно вампирясала и без подобни опити. Реално извършеното от Агенцията за приватизация безспорно противоречи на закона, а тълкуванието, което самата агенция дава на забранителния списък, е в духа на книгата "Животинска ферма" от Оруел. Нещо, което ми е изключително неприятно да призная след 25 години тежък преход. Фактически, правното положение е следното: съществува забранителен списък на предприятия, които не могат да бъдат продавани в нито една тяхна част.
Има обособени части от предприятия, които по принцип могат да бъдат продавани, но тези обособени части не могат да бъдат. Тълкуванието, че ако едно предприятие е включено в забранителния списък, то могат да бъдат продавани негови обособени части, които не са включени, е правен и фактически абсурд, защото това означава, че обособената част като условно понятие може да включва всяка една част от инвентарния опис на цялото имущество на предприятието. И тогава забранителният списък трябва да набъбне до пълен опис на притежаваното от тези дружества имущество до гайка и телбод. А това, както разбирате, е смешно и абсурдно.
Божков обясни как трябва да се прилага законът, след като големите нарушения са правени в годините назад, и преди 2002-ра:
НС може да взема решения за това дали едно предприятие да бъде включено или извадено от забранителния списък. Но, ако Агенцията за приватизация сключи подобна сделка, без НС да се е произнесло и да е извадило съответното предприятие или посочената част от забранителния списък, това е закононарушение. Типът на такова закононарушение е престъпление и с него би трябвало да се занимава Специализираната прокуратура, защото то е извършено с особена дързост и цинизъм при използване на служебно положение за набавяне за себе си или за трето лице на имотна облага. А за да може това да бъде извършено, то вече нещата отиват в компетентността не на НС, а на Специализираната прокуратура. За да може да бъде направен този опит, то някой е бил изключително сигурен в широко затворените очи на прокуратурата.
Сделката с Дипломатическия клуб трябва да бъде обявена за нищожна, смята юристът Марин Божков:
Сделката е направена по една отдавна позната схема, която на времето реализираше Илия Павлов, след него Ковачки и след него Делян Пеевски. Първо, тази сделка трябва да бъде третирана от държавата като нищожна, и виновните длъжностни лица да понесат юридическа, наказателна отговорност, а покровителстващите ги политически субекти да понесат политическа отговорност. Тези трима млади хора очевидно са подставени лица, а този, който е подставил тези лица, разчита на политическо покровителство .
Още една сделка с държавен имот – т.нар. Царски конюшни, трябва да има развръзка в съда:
Казус, който ясно илюстрира до каква степен политическата власт обраства с комбинатори и далаверисти. Този имот няма данни някога да е бил частен. Този имот представлява кавалерийска казарма, която, според запазените документи, е била стопанисвана от интендантството на имотите на короната. Изведнъж в нея се появяват множество фирми и множество спорове за собственост. А областният управител продава този ценен имот на един мним, недоказан съсобственик.
По-неприятното е не каква е цената, а възможността на държавни служители на различни нива да "мишкуват" в интерес на олигарси. Това е шамар от страна на олигархията върху лицето на българската политическа власт и то нанесен с ръката на държавни чиновници.
Според него има директна връзка между начина на стопанисване на държавната собственост и изказване като това на руския депутат Пьотр Толстой:
Докато държавната собственост се стопанисва по този начин, то такива изказвания на представители на чужди държави неминуемо ще има. Оказва се, че не само в българската съдебна система има "гнили ябълки", но и в българската политическа система има "гнили пържоли".
Интервюто на Таня Милушева с Марин Божков можете да чуете от звуковия файл.
