Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Радио Пловдив: Да, но пък изгубихме „Тютюневия град”.
Иван Теофилов: Да, аз това не го виждам, само по телевизията, но това е ужасно и то на една от най-представителните улици на града.
Радио Пловдив: Попитах ви за първите ви думи, и ще ви върна до първата ви стихосбирка, спомняте ли си как е била приета тя?
Иван Теофилов: Тя не беше много добре приета, защото тя беше много чиста и излезе в едно време, когато се възпяваха само социалистическите завоевания, а книгата ми беше много чиста, само човешки неща и беше нападната, много нападната, даже имаше четири – пет рецензии унищожителни.
Радио Пловдив: През годините сте преживял какво ли не, за да стигнете до автоантологията „Вкусът на живот”. Разкажете ни как я събрахте.
Иван Теофилов: Този път реших аз, понеже издадох една книга по-обемна при „Жанет-45”, която беше един голям том със стихове, но просто видях, че по-краткия вариант е някак си по-подходящ за поезия, защото стиховете имат въздух, защото отделните стихове придобиват самостойност някаква, а иначе, когато са събрани много стихове на едно място те се превръщат в тълпа и губят въздуха си, смисъла си, някои изпадат, потъват дори в немота. И затова аз направих един по-кратък вариант, този път отстраних хронологията и дадох повече значение на душевните състояния, които са ме владеели през годините и затова смятам, че това е един по-естествен подбор.
Радио Пловдив: Говорят много хората за тебе, без да те познават. Говорейки, какво изпускаме г-н Теофилов, в това ново време, в което 
живеем сега?
Иван Теофилов: Много. Най-важно, ето, най-важно за Пловдив например това, което се изпуска е етиката, която съществуваше в моето детство. Тези цивилизационни промени, този агресивен дух на времето унищожава много от човешките неща в един град и в самия човек.
Радио Пловдив: Да поканим пловдивчани за срещата тази вечер в Драматичен театър – Пловдив, организирана от библиотеката. Чии очи искате да видите, кой да бъде с вас тази вечер?
Иван Теофилов: Преди всичко бих искал да бъдат моите съграждани, а и хората, които пишат – писателите, поетите, бих се радвал. Обикновено, когато един поет участва поетите не идват.
Радио Пловдив: Довършете само това: „И ме изпълва бавно този град със своят свят дълбок и целомъдрен”. Пловдив за вас е?
Иван Теофилов: Пловдив за мен е преди всичко мой духовен родител. Той ми създаде представите за състоянията, които имам, те са рожба на това, защото фактически това, което човек придобива в детството, основните мотиви на детството – това изгражда човека и човека в бъдеще, така че Пловдив е този, който ми създаде всичките възприятия за поезия.
