Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Какво може да ни се случи в разгара на лятото, ако не сме внимателни? Какво представлява прегряването, по какво се различава то от топлинния и слънчевия удар.
За това говорим с д-р Христина Варналийска – кардиолог от УМБАЛ. „Св. Екатерина“.
Според специалиста тялото ни може да прегрее, когато е в среда, където температурата е постоянно или екстремално повишена – може да е на открито - под слънчевите лъчи, но може да е в затворени помещения (някои професии се упражняват именно на такива места – леяри, пекари). В такъв случай може да се почувства гадене, повръщане, да има мускулни крампи…
При топлинен удар път се стига до застрашаващо живота състояние. Характеризира се с обилно потене, може да се изгуби съзнание и да се изпадне дори в кома.
В подобни ситуации е важно бързо да се реагира. Пострадалият да се изнесе на прохладно място, да му се поставят влажни хладни компреси под мишниците, на бедрата, корема… Ако той е в състояние - да пие вода, но хладка, не студена.
Повишената влажност също пречи на нормалния топлообмен на тялото.
Най-честите рискови групи са селскостопански работници, леяри, дори спортисти. Малките деца (2-4 г.), възрастните и хронично болни също попадат сред лицата с по-висок риск. Пациентите със сърдечно-съдови аномалии и страдания непременно трябва да ходят на профилактични и контролни прегледи и ако трябва да се промени терапевтичната схема, да се намали приемът на някои от медикаменти.
Освен вода (1,5-2 л. на ден), в горещите дни е добре да се приема и айрян със сол. Кафето не бива да е силно, по-добре е да се пие зелен чай.
При навлизане в морето непременно пациентите трябва да се обливат предварително, да се адаптират към по-различната температурна среда.
Ако престояваме в помещение с климатик, разликата в температурата не бива да бъде по-голяма от 7-10 градуса.
Рискът от инфаркт през лятото не е много по-нисък отколкото през зимата, обясни още д-р Варналийска. При дехидратиране се създават условия за образуване на тромби. При пациенти с коронарна болест пък, самото повишаване на околната температура предизвиква тахикардия (сърцебиене), натоварва се сърцето, затруднява се снабдяването с кислород.
И здрави и болни е добре да избягват разходки под слънцето между 11 и 16 часа, а когато излизаме нека винаги да носим бутилка с вода. Да се избягват физически натоварвания в гореща среда.
Чуйте целия разговор на Георги Нейков с д-р Христина Варналийска.
