Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Интервю на Весела Владкова с проф. Петер Филцмайер
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Кампанията в Австрия започна нормално с дебати по две основни теми: как да се разпределя бюджетът и каква политика да следва Австрия по темата миграция. Две седмици преди изборите обаче се развихри скандалът с фалшивите фейсбук-страници и от тогава дебатът се върти около тази тема. Няма доказателства, че мръсната предизборна война ще се отрази на вота на избирателите. Възмущението без съмнение е голямо, но то вероятно е насочено срещу политическия противник. Т.е. хората, които симпатизират на консерваторите, се възмущават от начина, по който социалдемократите водят кампанията си, и обратното. От този скандал изолирани остават опозиционните партии и вероятно те ще привлекат допълнителни гласове заради мръсната кампания.
Това каза в интервю за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" реномираният австрийски политолог проф. Петер Филцмайер. Той коментира и големя спад в общественото доверие към канцлера Кристиян Керн, който пое Социалдемократическата партия като носител на новото начало и бързо набра популярност с критиката си към политическия елит:
Кристиян Керн е типичен пример за ефекта на износването в политиката, при това не само в Австрия. Той оглави Социалдемократическата партия и стана канцлер през май 2016 г., дойде като нов, външен човек. Знаете - преди това Керн беше шеф на австрийските железници. Към онзи момент вече се наблюдаваше дълбоко разочарование от традиционните партии, от елитите, от политиката изобщо. Рецептата в такива случаи обикновено е да влезе нов човек в политиката, който да отговори на очакванията за промяна. Само че този ефект бързо избледня. За разлика от Керн, неговият опонент Себастиян Курц е председател на Народната партия едва от тази година и за това ефектът на износването при него още не е видим. Но да се върнем на Керн - в началото неговата популярност беше наистина голяма. Още повече, че наследи на поста канцлер Вернер Файман, известен с това, че не остави никаква значима следа след себе си.
Себастиян Курц е млад и харизматичен политик, парадира с това, че е затворил "балканския маршрут" за бежанците, а сега иска да стори същото и в Средиземно море. Въпреки че не са му чужди ксенофобските реплики по адрес на бежанците, той не бива да се смята за близък по възгледи до Марин Льо Пен или лидерите на „Алтернатива за Германия“, убеден е проф. Филцмайер:
Себастиян Курц не може да бъде сравняван с френския Национален фронт или с „Алтернатива за Германия“, защото е убеден европеец. Европа за него е част от решението на проблемите, а не самият проблем. Курц съумя да направи миграцията основна тема в предизборната кампания, като я комбинира с всички останали теми, като социална справедливост, нелегална миграция или икономическа миграция. Ето един пример: Когато става дума за социална политика и пазар на труда, Курц винаги коментира, че пазарът на труда се свива, защото в страната пристигат повече чужденци, отколкото Австрия може да поеме. Когато става дума за образователната система, проблемът според Курц е, че има прекалено много ученици, за които немският език не е майчин и това води до изоставане и при австрийските деца. А изплащането на детски надбавки за деца, които не са австрийски граждани и не живеят в Австрия според консерваторите води до бюджетни затруднения. Такива тези са допустими, макар и ние тук, в Австрия, да сме свикнали да ги чуваме от крайно дясната „Партия на свободата“. Но нека не забравяме, че Себастиян Курц се обявява против нелегалната миграция. Никой в Европа не иска нелегална миграция. Различията идват от начина, по който тя трябва да се предотврати. Ако продължим да коментираме Курц, то той изразява известни съмнения, че проблемът може да се реши чрез помощ за страните, от които идват мигрантите. Или накратко казано - Себастиян Курц е представител на център-дясна партия, но не бих го сравнил с френския Национален фронт или „Алтернатива за Германия“.
Крайнодясна обаче е „Партията на свободата“, която ще се окаже "печелившият трети" на изборите в Австрия Нейният председател Хайнц-Кристиян Щтрахе успя през последните години да смекчи националистичния тон, изтъкна експертът:
„Партията на свободата“ категорично е крайнодясна партия и стъпва на националистични каузи. Отделни нейни представители са откровено ксенофобски настроени. До сега най-добрият резултат на национално ниво за „Партията на свободата“ е 27%. По всичко личи, че и утре ще успее да изравни и дори да подобри този резултат, като не изключвам теоретичната възможност да се окаже победител в изборите. Такава подкрепа обаче не се постига само с националистични послания. „Партията на свободата“ печели доверието на разочарованите хора в Австрия, които гласуват от протест. Анализът на резултатите от минали години показва, че те са предимно бивши привърженици на социалдемократите, а не десни избиратели. Общото с избирателите на други партии в Европа, които са в крайно десния спектър, е копнежът по националните идеали, както и чувството, че са губещите от глобализацията и упрекват традиционните партии за това.
Социологическите допитвания сочат, че почти всеки трети в Австрия предпочита коалиция между Народната партия и „Партията на свободата“. От друга страна обаче вече има обявен протест срещу подобна коалиция в изборната вечер пред сградата на парламента. При аналогична ситуация през 2000-та година ЕС наложи дипломатически санкции на Австрия. Проф. Филцмайер коментира:
Нека не забравяме, че всички гръмки заявки относно бъдещи коалиции, направени до сега, са част от предизборната кампания и не бих ги разглеждал сериозно. Освен това в изборите участват още три малки партии с шансове да влезнат в парламента. А ако все пак се стигне до управляваща коалиция между Народната партия и „Партията на свободата“, трябва да правим разлика между медийния отзвук и реалната политика. Медийният отзвук на участието на крайнодесните в правителството със сигурност ще бъде гръмогласен, критичен и негативен за Австрия. В реалната политика обаче не очаквам драматични промени. За мен би било абсурдно, ако страни-членки на ЕС, като в Полша или Унгария, наложат санкции на Австрия, и то именно заради крайнодясно управление, както бе през 2000-та година.
