Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Публикуването на данните за укриване на приходи и данъци в Европа засилиха исканията на евродепутати за хармонизация на данъчните системи в ЕС. Според изпълнителния директор на неправителствената организация "Данъчно правосъдие“ в Лондон Маркус Майнцер уеднаквяването на данъчните системи е неизбежно:
Не може да се отрече - има предприети мерки, при това в целия свят, за да се промени данъчното законодателство, но те все още не са достатъчни. Така например за международните корпорации с дъщерни фирми в различни страни все още не е ясно, къде какви данъци плащат, какви печалби имат и колко души работят за тях. За съжаление, в рамките на ЕС именно Германия се оказва един от основните противници на тази прозрачност. Според нас Берлин се страхува, че при публикуването на тези данни ще стане ясно, колко малко сътрудници има даден германски концерн например в България, и колко нисък е размерът на плащаните там данъци. Финансовото министерство в Берлин се опасява от политически натиск от страни, като България например, заради износа на печалба и данъци.
Необходима е прозрачност на приходите и платените данъци на големите международни корпорации във всички страни, където те имат представителства, убеден е Майнцер:
Ако дадена корпорация например обяви публично, че регистрира най-големите си печалби в данъчен оазис като Люксембург, Кипър или Ирландия, но броят на сътрудниците ѝ там е минимален, това очевидно означава, че нещо не е наред. Тогава данъчните служби и разследващите органи биха могли да се задействат. Компаниите искат да скрият именно тези разминавания. Ако тази информация е публична, то тогава потребителите със сигурност ще реагират, като избягват да купуват стоки и услуги от компании, които доказано изнасят печалбата и съответно данъците си в страни с по-ниски ставки. Или иначе казано - прозрачността, за която ние настояваме, ще накара корпорациите да изкарат печалбите и данъците си на светло, а потребителите - да взимат решенията си информирано. И още нещо, което видяхме след публикуването на разследването за Люксембург - оказа се, че данъчните служби също не са си свършили работата. Причината често не е корупция, а лобизъм. Такъв беше случаят с „Амазон“ в Люксембург и „Епъл“ в Ирландия, когато бяха доказани данъчни подаръци на политиците към големи международни корпорации. Тези подаръци бяха за сметка на редовите данъкоплатци, на всички нас.
Данъчната система трябва да се реформира. Това не подлежи на съмнение, защото отново сме свидетели на това, че данъчните схеми се оказват напълно допустими от гледна точка на закона. Но ако погледнем детайлите, ще видим, че най-голямата част от разкритите случаи в „Парадайз пейпърс“ всъщност се оказват действия в една несъвсем ясна сива зона.
Според мен, хармонизацията на данъчните системи в ЕС в средносрочен план е неизбежна. Това е начинът да гарантираме справедливост в евросъюза. Но и тук смятаме, че първата крачка трябва да бъде прозрачността за мултинационалните корпорации. Защото публичното обявяване на данъчните данни ще разсее съществуващите в момента страхове от уеднаквяването на данъчните системи в ЕС, които са обясними. Страховете са свързани с това, че при напълно хармонизиране на данъците ще отпадне конкурентостта, а с това в някои държави ще намалеят и данъчните приходи. Убедени сме обаче, че в крайна сметка губещите от въвеждането на прозрачност за данните на корпорациите ще бъдат данъчни оазиси, като Ирландия, Люксембург, Холандия, Кипър или Малта.
