Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Политическата безтегловност, в която е изпаднала Германия в опита да състави правителство, не е само германски феномен. Това твърди германският журналист Щефан Корнелиус, който ръководи международния отдел на в-к „Зюддойче цайтунг“.
Г-н Корнелиус, на какво отдавате кризата, която застигна Германия, известна със способността си да намира компромиси и да сключва коалиции в управлението?
Кризата в Германия, която не може да състави правителство, всъщност е израз на разложителен процес, който е обхванал традиционните партии, а от там и на невъзможността да се постигне компромис. Партиите, които участваха в преговорите до сега, искат да запазят профила си, а политическата система в Германия, германската Конституцията, ги задължава да търсят общия знаменател. В опита си да постигнат компромис те обаче губят идентичността си, и колкото повече партии участват в преговорите за ново правителство, толкова повече те се обезличават. Тревожното е, че партийните централи виждат пречката в законовата основа, която ги принуждава да търсят общи решения.
Това не е ли вятър в платната на популистките партии, които съвсем не са феномен само за Германия? Всяка държава има свое устройство, свой изборен кодекс, но въпреки това подобни процеси се наблюдават и в други развити общества. Хората искат силни лидери, които не се съобразяват с партньори и не трябва да търсят компромиси. Хората искат по-простички решения и това е причината да залитат по посланията на крайната левица или на крайната десница, които отправят именно такива обещания.
Популистите от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ станаха трета парламентарна сила в Германия. Очевидно и тя е заразена с новия вирус с желанието за твърда ръка и решителност. В този смисъл Ангела Меркел допусна една основна грешка - тя не отговори на очакванията на хората. Тя в никакъв случай не е политик, който ще тропне по масата и ще каже „така ще бъде, защото аз така съм решила“. Меркел е политик, който е убеден, че политика се прави с малки стъпки и чрез компромиси. Но за избирателите това е съвършено безинтересно. Избирателите искат решителни политици, които управляват с твърда ръка и тропат по масата. Това обаче германската политическа система не им позволява, защото след края на Втората световна война тя умишлено е изградена на основата на разделението на властите, така че да не допусне открояването на една супер-партия или един супер-политик над всички останали.
За разлика от Съединените щати, където изборът на президент винаги е бил силно персонализиран, а партийната принадлежност е по-скоро от второстепенно значение. Като че ли отиващата си 2017 година е белязана от нов тип политици, които нямат нужда от партия.
Всъщност 2016 беше годината на обрата, когато новият тип политици излязоха на сцената. Става дума за лидери, зад които не стои непременно партия, а за харизматични мъже, силни характери, популисти, които бързо излизат на преден план. Доналд Тръмп всъщност е най-типичният пример за този нов тип политици. Той не е републиканец, а тръмпист, вълк единак, чиито последователи едва сега се появяват. Подобна е и историята на вероятния бъдещ австрийски канцлер Себастиян Курц. А във Франция, след като партийната система колабира, изгря звездата на един мъж, който видя в партийния разпад своя шанс да поведе едно ново политическо движение. Става дума за Еманюел Макрон. Всички тези харизматични популистки лидери от нов тип задоволяват желанията на все повече избиратели, които не искат да се занимават с фините детайли и от тяхна гледна точка дребнотемието на политиката, а искат твърдо и категорично управление. Това е опасно. Тази тенденция към управлението на твърдата ръка е много опасна. Наблюдаваме го в авторитарните режими. Със твърда ръка управлява Путин в Русия, Ердоган в Турция, Си Цзинпин в Китай. С тази тенденция ще се занимаваме още много дълго време.
Какво означава това за политическата система такава, каквато я познаваме, политическата система от 19-ти век?
Политическата ни система ще става все по-просто скроена, все по-повърхностна и все по-брутална. Но в дългосрочен план смятам, че политиците, които управляват със твърда ръка, ще разберат твърде болезнено, че в глобализирания свят не могат да се задържат на върха. Тръмп вече го усеща. Той стана известен с желанието си да направи САЩ отново най-мощната страна в света, но истината е, че той изолира Америка. Наистина, Съединените щати са икономическа мощ, която може да издържи на този процес, но за Европа това е опасно. Тук има все повече еднолични лидери от този нов тип, те залагат на националистическата карта, а това рано или късно ще доведе до разпад на ЕС. В такъв случай не трябва ли да преосмислим правилата, г-н Корнелиус?
Те са трудни за промяна. За ЕС те са разписани в редица договори и закони. Въпросът е, кой ги спазва и какви мерки предприемаме срещу нарушителите? Полша и Унгария нарушават европейските правила. Въпросът е, може ли ЕС да ги санкционира и по-важното - да ги върне обратно към общия европейски път, подчинен на върховенството на закона? Съмнявам се. Просто в момента този тип лидери са популярни. Настъпиха нови времена и това е същината на проблема. Междувременно имаме много силни фигури в света, които олицетворяват тази промяна. Нещо повече - те всъщност доказват, че и привидната сила, която излъчват, е достатъчна, за да задоволи потребностите на избирателите и те да им повярват. Америка е най-добрият пример за това, но и Русия и Унгария. Но да се върна на Вашия въпрос - опасно е дори да си мислим за смяна на правилата. В момента, в който започнем да променяме правилата само за да удовлетворим желанието на избирателите за нов тип лидери, ще проправим пътя за следващата вълна авторитарни диктатори. Това наистина е опасно.
