Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.

Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.

Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.

200 години от рождението на философа Карл Маркс

| обновено на 05.05.18 в 13:59
Една от изложбите в Трир, посветени на Карл Маркс
Снимка: ЕПА/БГНЕС

2018 г. е осеяна с юбилеи: 100 години от края на Първата световна война, 50 години от преломната 1968-ма, и 200 години от рождението на Карл Маркс. Роденият на днешната дата в западногерманския град Трир философ и до днес разделя. 

Особено емоционално е отношението на източноевропейците към Маркс. "Комунист" е обидна дума, а да критикуваш капитализма не се вписва в "мейнстрима" на днешния ден. И въпреки това в Трир - родният град на Карл Маркс, през цялата година се организират различни събития, които отбелязват юбилея.

Снощи председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер откри серия от изложби, посветени на годишнината, с думите "Маркс трябва да бъде разбиран от висотата на времето, в което е живял".
"Не можем да обвиняваме Маркс за това, че някои негови последователи използваха ценностите, които той формулира като оръжие срещу инакомислещи", подчерта Юнкер.

Надгробният паметник в Лондон на Карл МарксГробът на Карл Маркс се намира в Лондон Хайгейт. За туристите и до днес е притегателна точка, а за привържениците на делото му - място за поклонение. И едните и другите всеки ден си правят селфита пред паметника. Те съвсем не са само от Китай, макар именно Китай да дари новия паметник на Карл Маркс на родния му град Трир. От високия постамент, със суров поглед надолу гледа бронзовата глава на философа - със събрани вежди, ореол от буйна коса и с още по-буйна брада. В основата на паметника има скромна табелка с името. 

Надгробният паметник в Лондон е дарен от британските комунисти и е поставен през 1956г. - годината, в която съветската армия прегази унгарското въстание в името на марксизма. 

"Ние не сме от онези комунисти, които унищожават личната свобода и искат да превърнат света в казарма, населена с бедняци". Цитатът е от декларация от 1847 г., под която стои и подписът на Маркс.

В казарма, населена с бедняци, се превърна Източният блок до 1989 г. И именно заради този исторически опит на десетилетия политически диктат днес и на Изток, и на Запад юбилеят на Маркс е повод за въпроса, каква стойност имат идеите му 200 години след неговото рождение?

Снимка"От една страна "Комунистическият манифест" действително изигра ролята на фитил за основаването на редица комунистически партии в Европа. Но от друга страна трябва да признаем, че Маркс възхвалява ролята на буржоазията, дори в някакъв смисъл и капитализма, като казва, че именно буржоазията прави възможни обществени процеси в рамките на изключително кратко време. По-рано това е било напълно невъзможно, т.е. буржоазията, парите, капиталът са тези, които отпушват развитието, напредъка", смята режисьорът Кристиян Твенте - автор на 90минутен документален филм за Карл Маркс, излъчен в навечерието на юбилея по една от обществените телевизии на обединена Германия.

"Днес знаем, че Маркс подценява динамиката на света", казва Твенте, защото икономиката, пришпорвана от прогреса, не се подчинява на теориите му. Оказва се, капитализмът има способността да се учи от грешките си и да се приспособява към новите условия. А Маркс, който иска да разбере, как функционира света, да го обясни и да го анализира, се оказва в ролята на догонващия. 

СнимкаМаркс осъзнава, че губи битката с времето, споделя биографът му Юрген Нефе:
"Можеше да живее още 200 години и пак нямаше да може да завърши делото си. Нещо повече - Маркс разбира това приживе и страда. Страда много. Представете си само - писател, чието творчество днес е част от наследството на човечеството, всъщност така и не успява да почувства славата".

Признанието идва едва след смъртта му, както и употребата на трудовете му като оправдание на диктаторски режими. Редица историци и икономисти продължават да търсят връзка между теориите на Маркс и това, което налагат Сталин и Ленин първо в Съветския съюз, а след това и в останалите страни на изток от Желязната завеса.

"Карл Маркс е смятал, че икономическата система рано или късно ще се сгромоляса и от това ще произлезе началото на пролетарската революция. Това, както знаем, е пълна глупост", смята икономиста Урсула Вайденфелд - изследовател на трудовете на Маркс. 

СнимкаРеволюцията, която той предрича, не се случва. Обяснението на редица изследователи на Карл Маркс е, че в трудовете си той залага прекалено много на икономическия модел и пренебрегва политиката. 
"Маркс може и да е развил причинно-следствената връзка между икономическите процеси и историческото развитие, но анализът му за бъдещия обществен модел, се оказа погрешен", допълва Тобиас Щауман от университета в Цюрих.
Това мнение споделя и документалистът Кристиян Твенте:
"Искаше ми се, Маркс да беше спрял при анализа, без да формулира вижданията си за бъдещето. Така че всъщност проблемът с Маркс се крие в пророкуването му, но това е обяснимо предвид времето, в което е живял".

И въпреки това - теорията на Маркс, че капиталът непрекъснато търси нови пазари, а това не може да се ограничи в рамките на националната държава, не е нищо по-различно от философията на днешната глобализация.

"Анализите му, особено тези, които са насочени към бъдещето, от днешна гледна точка звучат като пророчество. И наистина много неща, за които той говори и пише, в действителност се случиха. Нормално е, изводите от анализите му да са различни. Но Маркс и греши - той разглежда общественият ред като неразвиваща се система, което днес знаем, че не е така, допълва Кристиян Твенте.

СнимкаПророк или не? Този въпрос вълнува много изследователи на Карл Маркс и 200 години след рождението му. Отговорът може би дава самият Маркс в лексикона на дъщерите му, където като свое житейско кредо е записал : "De omnibus dubitandum" - "Всичко подлежи на съмнение".

Подробности можете да чуете в репортажа на Весела Владкова в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!