Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.

Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.

Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.

Васил Сотиров: Едно произведение задължително трябва да има хрумка. И да докосва...

4
Снимка: Георги Нейков
Днешният ни гост Васил Сотиров обича Чаплин и Маркс. Братя Маркс. Учил се е от Валери Петров. Много харесва Димчо Дебелянов. От завършената гимназия става ясно, че обича френския език, след българския… Любими спортове – шахмат и футбол, от храната – тази, която става за мезе. Зодия Близнаци (Единият работи, другият пие. Единият пие, другият плаща…)

Автор е на повече от 15 книги, повечето от които – със стихове, но има и епиграми, разкази стихове за деца. Гордее се с преводите си на Франсоа Вийон и Реймон Кьоно („Упражнения по стил“). Носител е на много и различни награди. Негови произведения са влезли и в читанките.

Роден е в семейство на художници, но признава – по-лесно му било да избяга от тяхната сянка. Харесва стария Пловдив, но все пак казва София си е моят град… Познава и централната част на столицата, и панелната София.

Работил е в много вестници, плюс радио, плюс телевизия, в анимацията…
Не рисува, но има здраво приятелство с карикатуристи (работил е в сп. „Карикатура“), те го имат за техен кадър…

Разказва и за детския си спомен от филм за Рембранд, за да стигне до извода, че изкуството понякога е по-силно от самия автор.
Познава и е работил с много актьори, композитори - Асен Кисимов, Васил Попов, Славчо Пеев, Ириней Константинов..., Найден Андреев, Борис Карадимчев... Снимка
В момента продължава да пише… каквото му се пише.
Не бездействам, де…
Очарован е от срещите си с децата (първи и втори клас)...


Тъй рече Васил Сотиров
лирико-сатирик, писател, сценарист и преводач:

  • Човек трябва да се впише в своето време, друг начин няма. Всяко време може да те провокира за поезия, зависи как гледаш на него.
  • Литературата не е състезание. Думата конкуренция не е подходяща. Има място за всеки. Най-важното за всяка литература е да бъде многообразна. Да има различни гледни точки. Да докосва определени кръг читатели (не може - всички).
  • Едно произведение няма ли хрумка, си е 100% графоманска работа.
  • Предпочитам кратките форми, защото съм мързелив. (бел. а. – айде де!)
  • Преводът е много полезен за писателя. Защото може да преодолее личното си его. Уважавам тези, които са склонни и способни на творчески превод.Достатъчно е да споменем Валери Петров и Кръстан Дянков, за да припомним, че България е имала не само добри преводачи, а се говори и за цели школи.
    При превод на поезия трябва много добре да владееш формата. Тя не трябва да е проблем, а да се концентрираш върху пресъздаването на авторовия стил.
  • Чувствам се като у дома си, защото съм работил немалко години в БНР...

Чуйте разговора на Георги Нейков с Васил Сотиров.
Снимките са от личния архив на писателя.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия