Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Автор е на повече от 15 книги, повечето от които – със стихове, но има и епиграми, разкази стихове за деца. Гордее се с преводите си на Франсоа Вийон и Реймон Кьоно („Упражнения по стил“). Носител е на много и различни награди. Негови произведения са влезли и в читанките.
Роден е в семейство на художници, но признава – по-лесно му било да избяга от тяхната сянка. Харесва стария Пловдив, но все пак казва София си е моят град… Познава и централната част на столицата, и панелната София.
Работил е в много вестници, плюс радио, плюс телевизия, в анимацията…
Не рисува, но има здраво приятелство с карикатуристи (работил е в сп. „Карикатура“), те го имат за техен кадър…
Разказва и за детския си спомен от филм за Рембранд, за да стигне до извода, че изкуството понякога е по-силно от самия автор.
Познава и е работил с много актьори, композитори - Асен Кисимов, Васил Попов, Славчо Пеев, Ириней Константинов..., Найден Андреев, Борис Карадимчев...
В момента продължава да пише… каквото му се пише.
Не бездействам, де…
Очарован е от срещите си с децата (първи и втори клас)...
Тъй рече Васил Сотиров
лирико-сатирик, писател, сценарист и преводач: