Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Визията за Европа като глобален лидер трудно ще се сбъдне, но общата й управа трябва да се постарае да запази комуникация с останалите световни сили. Това заяви в предаването "Събота 150" по "Хоризонт" експерта по европейски въпроси професор Здравко Попов.
Попов коментира призивите на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който тази седмица изнесе последната си годишна реч за състоянието на Европейския съюз. Едно от посланията на Юнкер беше, че е жизненоважно общото европейско управление да се приближи до самите граждани.
"Всичко това звучи доста клиширано. От друга страна това е сериозен въпрос. Повторението на клишето показва, че има нещо нерешено в този европейски проект – запазване на многообразието и съществуване на център за единни решения и общи политики едновременно. Това е нерешен проблем и ЕС се намира в разкрачено положение", смята проф. Попов, според когото Брюксел е раздвоен между търсенето на общи решения и зачитането на националните политики.
"Европейският проект се намира в нехомогенно състояние. За няколко години политически сили със силен националистически дизайн получиха сериозен подем и мобилизираха много хора, до степен, в която европейския проект е поставен под въпрос във вида, в който беше заложен да се осъществи – федерална форма на живот за европейците", смята експертът.
Според Попов в последните няколко века има непрекъсната борба между понятията "европеизъм" и "национализъм", която показва вътрешното противоречие в европейския живот. Неслучайно Жан-Клод Юнкер припомни какво се случи през 1913 и 1914 година, изтъкна проф. Попов:
"1913 всички живеят мирно и спокойно и никой не може да каже, че след няколко месеца Европа ще бъде въвлечена в една ужасна война."
Той допълни, че може да се говори както за два вида национализъм, екстремен и просветен, така и за същите два вида европеизъм. Екстремният е свързан с налагане на един хоризонтален единен принцип против интересите на националните държави и е ясно изразен във външната политика на страни като Германия и Франция. Има и умерен, просветен европеизъм, който разбира, че и двете идентичности на европееца трябва да се запазят, смята проф. Здравко Попов:
"Да мога да кажа аз съм поляк и аз съм европеец", даде пример той.
Попов коментира и друг момент от речта на Юнкер: че е нужно Европа да бъде независим глобален играч. Европа трябва да осъзнае мястото си в глобален свят, който е по-динамичен от нея, смята Здравко Попов.
"Тя живее в своята модерност и си мисли, че светът се върти около нея. В много отношения глобалният свят притежава повече ресурси, извън Европа, които я поставят в затруднено положение да бъде глобален актьор и важен фактор на международната сцена", заяви той.
"Имало е доста дълъг период от време, който е дал самочувствие на това поведение, но е хубаво да се гледа реалистично. Това, което се случва в САЩ, Китай и много други точки, не дава основание този апел да се сбъдне. Европа трябва да се подготви за много конкуренция в света и да направи такива промени, че ако не стане световен лидер, то поне да не отпадне от масата за взимане на решения", смята експертът по европейски въпроси.
Цялото интервю на Георги Марков с професор Здравко Попов чуйте в прикачения файл.
