Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Позициите на Белград и Прищина по косовския въпрос са взаимно изключващи се, а постигането на съгласие през тази и следващата година изглежда трудно постижимо. Това заяви в интервю за предаването "Събота 150" бившият посланик в Косово и Албания Боби Бобев.
Според него, коренните различия, които се появиха след привидните сигнали за път към размяна на територии между Сърбия и Косово, са логични.
"Именно сега се влезе във фаза на разговорите, която се смята за финална. Ако досега се говореше за отделни теми, то сега трябва да се стигне до юридически обвързващ документ, каквото и да означава това. Позициите на двете страни са толкова различни, че нямаше как да няма сътресения. Има обаче нещо доста объркващо в това крайно противопоставяне на позициите, които са взаимно изключващи се. Ако в един разговор има червени линии, то трябва да се търси компромис в разговорите между тях", заяви Бобев, който е съгласен със сръбската страна в това, че компромисът не представлява едната страна да получи всичко, което иска, а другата - нищо.
Мнението на дипломата е, че Косово едновременно иска Сърбия да признае независимостта й, а наред с това да получи населената предимно с албанци Прешевска долина.
"Възприемем формулата, която (сръбският президент) Вучич налага: за да се стигне до компромис, и двете страни ще трябва да загубят по нещо", смята Боби Бобев.
Той уточни, че границите на днешно Косово на практика представляват вътрешноадминистративните граници на областта в бивша Югославия, начертани през 1947 година. Според Бобев, "граници на етнически принцип не са най-доброто" и заради това той е противник на тезата, че още през 1999 международната общност е трябвало да наложи Прешевската долина да влезе в Косово, а части от Северно Косово да останат в Сърбия.
Бобев цитира данните, че след Втората световна война граници в Европа са преначертавани на етнически принцип в 17 случая, като в 8 от тях са възниквали въоръжени конфликти. Като "печален" дипломатът определя и примера с Босна, където етнически чисти територии представляват отделните части от днешната държава.
Относно въпросът за Косово, Бобев е на мнение, че съгласие между Белград и Прищина, посредством диалога между държавните глави Александър Вучич и Хашим Тачи ще е много трудно.
"Вучич има малко по-комфортна политическа обстановка в Сърбия. Опозицията го критикува, включително за решението да посети Косово. Той беше атакуван, че не е споменал (сръбската) конституцията и резолюция 1244 на ООН. Но той поне има подкрепата на управляващата коалиция. В Косово Хашим Тачи е в изключително слаба позиция. Дори неговата партия, Демократическата партия на Косово, в момента работи срещу него. Поведението на опозицията и управляващото мнозинство са различни, но всички са съгласни, че Тачи не трябва еднолично да води преговорите. Имаше и среща на институциите, преди посещението му в Брюксел, на която му беше казано, че за Северно Косово и за посещение на Вучич в Гази Вода не трябва да се разговаря."
Бобев допълни, че ЕС прави достатъчно опити да регулира преговорния процес между Сърбия и Косово, обвързвайки го с членството на двете страни в съюза, но е "прекалено оптимистична всяка мисъл", че тази и следващата година може да се стигне до споразумение. Малко вероятно обаче е и да се стигне до конфликт.
Цялото интервю на Георги Марков с бившият посланик на България в Албания и Косово Боби Бобев чуйте в прикачения файл.
