Вашите сигнали остават "глухи" за институциите, сблъскали сте се с проблеми или пък сте станали свидетели на интересна история, която искате да разкажете.
Вече има как – на специална платформа в сайта на БНР очакваме вашите снимки, видеа и кратко описание.
Пишете ни на "Подай сигнал", а нашите репортери ще направят проверка и ще разкажат в ефира на БНР, ще го покажем във "Вашият сигнал" на сайта ни и в социалните мрежи.
Данните сочат, че по-малък брой от тези случаи се дължат на исхемична болест на сърцето, но пък нараства броят на хората с хипертонични болести, посочва професор Арман Постаджиян: "Смъртността от исхемична болест на сърцето категорично намалява през последните осем до десет години, като горе - долу тя достига до 80 на сто хиляди население. Тя е приблизително около сто фатални случая на сто хиляди население".
Тази положителна тенденция се дължи на добрата политика на Здравната каса по заплащане на медицинските изделия в областта на кардиологията, на повечето лаборатории, покриващи острите сърдечно-съдови състояния, на по-доброто обучение на лекарите. Не толкова добър е контролът обаче при хипертоничните болести.
„Увеличаване на смъртността, дължаща се общо на групата хипертонична болест - нещо, което е за размисъл, и нарастване на смъртността, дължаща се на сърдечна недостатъчност. Тук сме малко в капан - от една страна да лекуваме все по-добре острите състояния чрез нашето действие. Всъщност по някакъв начин нараства самата сърдечна недостатъчност, нараства и смъртността, дължаща се на нея".
Д-р Рада Прокопова, началник на отделението по кардиология в клиниката по вътрешни болести в столичната болница "Св. Анна" разделя рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания на два вида: коригируеми, чието въздействие можем да намалим и такива, които не можем да управляваме. Сред некоригируемите са възрастта, полът и наследствената обремененост. Относно високото кръвно налягане д-р Прокопова отбеляза, че в България все още не сме достигнали "това ниво на коригиране на артериалната хипертония, което бихме искали да постигнем".
През последните години хипертоничната болест започва все по-рано и се наблюдава “подмладяване” на заболяването. Не можем да променим пола, възрастта и наследствената си обремененост, но можем да направим много, за да подобрим начина си на живот и сърдечното си здраве, съветва д-р Красимира Кощикова, кардиолог в столичната Александровска болница:
„Да се борим със затлъстяването, със заседналия начин на живот, с тютюнопушенето, да следим стойностите на кръвното, да бъдат в нормални параметри, стойностите на кръвната захар - добре е да се знаят да се проследяват, стойностите на холестерола, триглицеридите - всички те са рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания."
Много хора смятат ниското кръвно налягане за безобидно, но грешат, защото понякога то може да е признак за сериозно заболяване, казва д-р Кощикова и съветва винаги да се обръщаме към лекар, когато се почустваме зле:
„Понякога миокардният инфаркт може да протече с много ниски стойности на артериалното налягане. Ако пациентът има съпътстващи болести този инфаркт може да протече и без болка“, предупреждава тя. От практиката си д-р Кощикова е забелязала, че повечето пациенти не обръщат внимание на профилактиката и превенцията и стигат до болницата във вече тежко и увредено общо състояние, когато често е трудно, дори невъзможно да се помогне.
Днес в големите паркове в градовете с университетски болници ще има информационни кампании, свързани с болестите на сърцето.
