ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ДА МОЖЕ ДА СЕ ГЛАСУВА И ДИСТАНЦИОННО ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ ПРИ ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИТЕ И РЕФЕРЕНДУМИТЕ?

Емилия Карабоева: Шофьорите "виждат" много повече от туристите

Миграционните процеси през погледа на антрополози, социолози и художници в българо-австрийския проект "Stop&Go"

SOMAT, архив от изследователския проект Stop&Go
Снимка: Ирина Недева







Автобусен тур от "Св. Александър Невски", през битпазара в "Малашевци" и Женския пазар до Горубляне потърси интердисциплинарен разрез и анализ на специфични места на движението – на хора, стоки, исторически и социални промени или как местата се преобразяват под натиска на обществените транформации.

Ние не се занимаваме с буквалното преминаване на хора и стоки, а с връзката на това физическо преминаване със символичното преминаване или с начина, по който едно общество преминава от една фаза в друга, разказа в предаването "Хоризонт до обед" Емилия Карабоева. Тя е историк , лектор в СУ и автор на изследването "Формални и неформални транснационални мрежи (SOMAT и българските международни шофьори)". 

Около темата за Женския пазар – или Малкия Бейрут и бежанците – трябва да се акцентира на несъответствието между страховете на обществото и малкия брой бежанци у нас и това да се сложи в рамката на все по-мобилния свят, реалност, с която българинът трябва да започне да свиква и да започне да мисли мобилността не като страшна.

Автобусният тур е реализиран в рамките на международния интердисциплинарен австрийско-български проект Stop&Go, в който са се включили изследователи от Австрия, Естония и България.

Емилия Карабоева пречупи настоящия експеримент през опита си в изследването на шофьорския поглед към света и описа мисленето на изследваните от нея шофьори като трансконтинентално. От Ротердам – до Техеран за тях е един район, въпреки културните различия, подчерта Карабоева, изследвала живота на шофьорите и как мобилността влияе върху техния светоглед, както и влиянието на тази мобилност върху живота вътре в страната, като е работила с шофьори на емблематичната фирма "Сомат" в стремежа си да изучава досега им с различни ценностни системи и култури преди промените от 1989 г. По думите ѝ, промените през 89-а са лишили шофьорите от статута им на медиатори, от символичната и материална връзка, която те са реализирали като посредници между два свята.

Паралелно изследване на шофьори и туристи откроява фундаментални разлики, разказа още Карабоева. Въпреки разпространената теза, че шофьорите "нищо не виждат", те виждат много повече от туристите в битов план, докато туристите виждат избирателно рекламното лице на света, който посещават.

"Пазар в движение?" е една от темите представени от Велислава Петрова, социолог  от СУ.  Всичко е в движение, а 1989 разполовява образа на Битака и по линия на социалния престиж. Битакът го имаше, вече е друг…
Меглена Златкова, антрополог, асистент в Пловдивския университет представип накратно изследването си върху хипотетичните "Кули на границата - въображение и проекти на българо-турската граница". 

На фона на негативизма, които поражда границата с Турция, заради страха от мигранти, които биха могли да я преминат, Меглена Златкова, антрополог, асистент в Пловдивския университет представип накратно изследването си върху хипотетичните "Кули на границата - въображение и проекти на българо-турската граница".  Страхът от мигрантите е засега в бъдеще време, доколкото в страната ни засега има само двама презаселени бежанци и в която бежансикте лагери са полупразни. Парадоксално настроенията и медийното говорене показват нива на страх много по-големи отголкото в Гърция или другите европейскси страни където има в пъти повече мигранти.

Софийските хали  са следващата точка в този международен изследователски проект на мобилността. А темата на Елица Станоева, историк, която в момента работи за Центъра за академични изследвания е  "Софийските хали -  от деориентализацията, през социалистическата консумация до неолибералното развитие".
"От Хелзинки до София пеша" е конкретен личен опит на изследователката Люба Деветакова, социолог и докторант по политически изследвания към НБУ, който  служи за основа на интересен анализ върху възприятието на това какво означава "далечно" и "близко".
Семинар и изложбаSOMAT, архив от изследователския проект Stop&Go
"Пътеките на градската храна" или как кравата побеждава овцата, козата и бивола в битката да е "животното" на йогурта е темата, представена от Елица Стоилова, асистент в Пловдивския университет.
Столът на бившия SOMAT, непроменен от времето, автор Ирина Недева

Велислав Алтънов, антрополог от Института по етнология към БАН пък представи своя анализ също на конкретния му жизнен опит: "Българин на автостоп в чужбина преди '89г. Опит в преодоляването на ограниченията". Преди 1989г. автостопаджийството е било забрането в България, затова групата младежи тръгнали на автостоп през социалистическите страни към Рощок са минавали първите дистанции през Румъния с влак, а после са спирали български шофьори на TIR-ове, които са ги съветвали да вдигат български флаг или български паспорт, за да покажат откъде са и са ги качвали за раздумка по пътя.
Всички изследователи подчертават, че опита от пътуването променя радикално погледа към света и обяснява, защо пътувалите и пътуващите хора имат по-голяма чувствителност включително към мигрантите и бежанците.

Повече за интердисциплинарния проект на Академията за изящни изкуства, Виена и българските участници в него от интервютата и репортажа на Ирина Недева в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!