Твърде претенциозно е да се каже, че има философия или има философска история във филма. Има лична история по-скоро, осмисляне на това откъде си тръгнал, къде си отишъл и защо си сбъркал пътя. И това е, може би, показване как могат нещата да се случат в обратен вариант - да вървиш към себе си и да правиш това, което винаги си искал, разказа пред Радио София Ирина Величкова.
Авторката е категорична, че "Сън за щастие", макар и дълъг само 29 минути, е направен с много любов и всички хора, които са свързани с него по един или друг начин, са съмишленици. А бюджетът за създаването му е "нула". Затова и чрез създаването му Ирина Величкова осъзнава, че "киното се прави първо с любов и второ - със съмишленици". А другото й "откритие", за което е благодарна на актьорите, които са й повярвали и са прегърнали идеята й, е че "човек не трябва да си поставя никакви ограничения в работата".