Слушайте!
Размер текста
Болгарское национальное радио © 2024 Все права защищены

Знаем ли какво ни готви Споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции

БНР Новини
Протест срещу ТПТИ пред сградата на Европейската комисия в Брюксел.
Фото: ЕПА/БГНЕС

Знаем ли какво ни готви Споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ)? Краткият отговор е не, тъй като започналите преди повече от година преговори по въпроса се държат в тайна от журналисти и обществеността. Но при широко участие на представители на големите корпорации от двете страни на океана. Можем ли да предполагаме какво ни се готви? Краткият отговор е да, тъй като вече има подписани подобни договори между САЩ и други пазари в света като например Австралия, Канада и можем да ги видим в действие. Впрочем сценарият вече беше неуспешно разигран в периода 1995-1997 г. между 29-те държави членки на ОИРС. „Разкрит в последния момент от Льо Монд дипломатик, текстът на проекта предизвика безпрецедентна вълна от протести и принуди авторите да го приберат в чекмеджето. Петнадесет години по-късно, той излиза на дневен ред в нови одежди”, пише в същото авторитетно издание Лори Уолък в статията си „ТПТИ – тайфун, който заплашва Европа” публикувана преди година. Скритата опасност според анализатора е, че подготвяното споразумение цели привилегиите на мултинационалните компании да добият силата на закон, който да върже ръцете и отнеме част от суверенитета на националните правителства в областта на защита на редица права на гражданите.

За българина ТПТИ не означава нищо, тъй като у нас за това споразумение не се говори. Малки общности като тази на еколозите и отчасти синдикатите се опитват да бият камбаната заедно със свои партньори от двете страни на океана. На 11 октомври т.г. активисти и граждани от София, Варна и Шумен се включиха в международната протестна акция срещу ТПТИ и фракинга, организирана в над 400 града. Сред инициаторите бе Ивайло Попов от екологичното сдружение „За Земята”, част от мрежата „Приятели на Земята”. Негодуванието е насочено на първо място срещу непрозрачността около водените преговори, обяснява той. ЕК не е разрешила официалната регистрация на петиция на европейските граждани срещу сключването на подобно непрозрачно споразумение, за каквато впрочем европейското законодателство дава право. При събиране на 1 милион подписа и спазване на някои допълнителни условия, изразеното по този начин от гражданите мнение трябва да бъде взето под внимание при изработване на съответното общностно законодателство. В момента подписката все пак тече, макар и в неформален план с надеждата, че при достатъчна подкрепа ще стане незаобиколима за ЕК. Към датата 11 октомври тя наброяваше над 600 хиляди подписа, събрани за няколко седмици. Между САЩ и ЕС митнически бариери вече почти няма, обяснява Ивайло Попов. Сега са на дневен ред т.нар. нетарифни ограничения, които касаят стандартите за производство и качество на продуктите, които пък имат отношение към околната среда и здравето, независимостта на Интернет мрежата и т.н.

Ще се стигне до приравняване към по-ниски стандарти в една или друга област, съществуващи било в САЩ, било в ЕС, предрича той. Ще бъде пожертвана сигурността и безопасността, нашите граждански права за сметка на увеличение на търговията и в крайна сметка по-големи печалби за големите компании.

Тук веднага се сещаме за интереса на американски компании да вкарат в Европа своите ГМО продукти или технологии за извличане на шистов газ, както и за премахване на т.нар. принцип на предпазливостта в ЕС по отношение на нови технологии, особено свързани с храните, лекарствата, здравето на хората. Предвижда се специален търговски съд да решава спорните въпроси между компаниите и съответната държава, която не спазва споразумението и да налага тежки глоби, които плаща данъкоплатецът. Жалба могат да подават там само компаниите, но не и държавите. Механизмът е бил измислен през 50-те години срещу опасността от експроприация в страни от Третия свят с ненадеждна правна система. Такъв обаче съвсем не е случаят в САЩ и ЕС и подобен подход буди недоумение. Съществуват много примери на осъдени държави от отделни корпорации в други части на света.

Филип Морис съди Австралия, както и други страни преди това, защото там са решили да проведат политика за намаляване на тютюнопушенето и да задължат производителите да продават цигарите си без атрактивни обложки. Канада също беше принудена да оттегли подобно законодателно решение. Т.е. говорим за потъпкване суверенните права на една държава да приема законодателство, което гарантира здравето на хората, околната среда, социалните права и т.н. Да не говорим за исковете със суми, които биха били разорителни за страна като България.

Има и други малко очаквани примери като цитирания от Льо Монд дипломатик случай на заведено дело срещу Египет заради това, че е повишил минималната работна заплата в страната. Според логиката на подобни споразумения, тази промяна ще доведе до загуби на съответните инвеститори, които са замислили инвестицията си при друго ниво на заплащане! При това санкции могат да се налагат не само за реално пропуснати ползи, но и за бъдещи пропуснати ползи...

Дебатът по темата в България, доколкото го има в зачатък, се провежда в контекста на противопоставянето САЩ – Русия. Противниците на ТПТИ са набързо обявявани за антиамериканисти и дори за про-путинисти. Един контрапродуктивен подход, доколкото противопоставянето в случая не е САЩ – ЕС, още по-малко САЩ-Русия, а между мултинационалните компании от една страна и от другата гражданите и от двете страни на океана, казва Ивайло Попов от сдружението „За земята”.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!