Слушайте!
Размер текста
Болгарское национальное радио © 2024 Все права защищены

Transparency International: България е най-корумпираната страна в ЕС

БНР Новини
Фото: архив

Индексът за възприятие на корупцията на Transparensy International подреди България на 69-о място по корупция сред 168 държави в света. Според годишния доклад за 2015 г. на международната организация страната ни заема устойчива позиция на дъното на ЕС от 2012 г. Нещо повече, за разлика от останалите държави, където тенденцията е макар и незначително нагоре, при нас показателите са негативни. Индексът измерва нивото на политическа и административна корупция в дадена страна така, както го възприемат представителите на бизнеса, анализатори от целия свят, включително и анкетирани експерти от изследваните държави. Неговата стойност варира от 100 – показател за най-ниско ниво на корупция, до 0 – показател за най-високо ниво на корупция.





СнимкаВаня Нушева, програмен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“, коментира оценката за България в рамките на ЕС:

Страната ни заема последното 28-о място сред страните от ЕС със стойност на индекса от 41 пункта. Средната стойност на индекса в общността е 65 пункта. Това показва, че България значително изостава от другите държави от ЕС. Нещо повече, на фона на общата позитивна тенденция, която се наблюдава при почти всички държави, България е една от малкото, които се движат в обратна посока. Нашата страна и Унгария са единствените държави от ЕС,чийто стойности на индекса се понижават в сравнение с предходната година. Оценката по отношение на тенденциите на държавите от Централна и Източна Европа, с които традиционно се съизмерваме, също е значително по-висока. Средната стойност на индекса на държавите-членки, които са се присъединили след 2004 г., е 55 пункта. Тук отново България и Унгария правят негативно изключение от тази тенденция за разлика от Чехия и Естония. Един от важните позитивни ефекти от използването на индекса за възприятие на корупцията е възможността да бъдат правени сравнения през годините.Това позволява да направим оценка в каква посока се движат различните държави. Ако преди три години България, Италия, Румъния, Гърция споделяха последното място в класацията и стойността на индекса им практически бе една и съща, то през последните две години се наблюдава позитивна тенденция както за Италия, така и за Румъния и Гърция. На практика те се оттласкват постепенно от дъното, което не може да бъде констатирано за България.


Корупцията се проявява на всички нива на властта, но най-обезпокоителна е в съдебната система. Какво не успяхме да свършим, за да останем най-корумпираната държава в ЕС, според Ваня Нушева.

Ако опитаме да направим преглед на това, което е констатирано в доклада на ЕК, много ясно можем да видим какви са липсващите компоненти от една политика за противодействие на корупцията, адекватна на проблемите на нашето общество. В рамките на съдебната система много ясно са посочени неефективното управление от страна на ВСС, недостатъчно ефективното разследване на корупционни престъпления, на престъпления извършени от лица заемащи висши държавни длъжности. Ако говорим за отговорността на изпълнителната и на законодателната власт, тук трябва да потърсим отговор на въпроса кога ще бъде приет антикорупционният закон, дали ще бъде достатъчно ефективно прилаган. Какви мерки се предприемат в сферата на обществените поръчки. Проблемите, които са очертани в последния доклад на ЕК показват необходимостта от системно организирани целенасочени действия за добро отговорно и ефективно управление във всички сфери на обществото.


За съжаление сме далеч от всичките стандарти на водещите в класацията държави: Дания, Финландия и Швеция. И накрая за мерките, които Ваня Нушева препоръчва за борбата с корупцията.

Необходимо е мобилизиране на енергията на институциите от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, за предприемане на конкретни действия за по-ефективно управление. Докладът на ЕК през тази година съдържа много конкретни препоръки. Те могат да бъдат разчетени като специфична програма за постигане на напредък в тази област. Необходимо е да изоставим формалния подход за отчитане на действията и подхода за имитиране на реформи. Това означава, че когато правим промени в законодателството, те да бъдат съществени, да дават отговор на съществените проблеми, които са констатирани, а не да извършваме козметични промени. Тогава, когато имаме правилата, нека да бъдат валидни за всички и да се прилагат от всички.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!