Така се казва един сборник, една пътуваща експозиция и един мултимедиен сайт, които илюстрират чрез свидетелствата на тридесет представители на еврейската общност, нейното минало и настоящо многообразие в Северна България. Защо точно еврейската общност и защо точно Северна България?

Авторите на проекта са сдружение „Европейски пространства 21“ с партньорството на регионалните исторически музеи в Русе, Шумен и Варна – т.нар. „линия на модерността“, откъдето от средата на XIX век минава българският път към Европа. Значима част от материалните и духовните измерения на този път са свързани именно с българските евреи, населяващи региона и съставящи до голяма степен неговото малко изследвано богатство. Или както казва роденият в Русе (преди това Русчук) Нобелов лауреат Елиас Канети в книгата си „Спасеният език”„трудно ще ми бъде да създам представа за пъстротата на онези ранни години в Русчук, за техните страсти и страхове. Всичко, което преживявах по-късно се беше вече случвало в Русчук. Там останалият свят се наричаше Европа.”

Подобен е подходът на проф.д-р Николай Ненов, автор на сборника и директор на русенския музей:

Тъкмо многогласието, личните гласове на хора, които са най-обикновени и не са си мислили, че ще бъдат част от публична, всеобща история, дават основание на всички нас когато ги четем, когато ги слушаме с техните разкази, да сглобим пъзелите, частиците от мозайката на сложния живот, който ние всички имаме и по този начин да направим картината по-бистра, по-фокусирана. Това мисля, че помага на всички нас.

Видео-интервютата ни водят по пътеките на живота, спирайки се на ключови теми като детство, семейство, квартал, празници, страдание, всекидневие, работа, Обетована земя. Така са структурирани и сборника, и богато илюстрираната експозиция, достъпна и в сайта. Доколко България е била част от тази „Обетована земя”? „Ние сме т.нар. испански евреи на Балканите. Дошли сме след 1492, когато инквизиторите си наумили всички нехристияни да бъдат изгонени от Испания“, разказва един от интервюираните – роденият в 1923 Нисим Моис Фархи. До неговите думи откриваме лика на Сара-Теодора – българска царица от еврейски произход от XIV век, изографисана в близките до Русе Ивановски скални манастири, които са част от Световното културно наследство. За д-р Ненов нещата отиват отвъд обикновения символ и вглеждането в миналото, толкова типични напоследък дори и в професионалните среди в България.

Българската царица от еврейски произход дава начало на Шишмановия род като династия, но тя в действителност може да бъде разглеждана като знак, в който да търсим множество нюанси, които да ни дадат отговори на нас, в съвремието, а не да търсим предопределение. Оттам насетне зависи от самите нас да покажем на другите кои сме и чрез миналото, и чрез настоящето, защото е много по-полезно да кажеш „аз свърших това, такъв съм“, отколкото само да се уповаваш на миналото. Този подход е много по-градивен и разбираем за останалите и отговаря на разбиранията ни за различната идентичност в съвремието ни – пред едни хора едни, а пред други – други, но преди всичко честни пред себе си.

Понякога тази откровеност може да звучи парадоксално – като спомените на една шуменка, живееща сега в Израел. Като малко момиче тя си спомня гарата в Шумен, когато чакат цял ден влака, който трябвало да ги откара в нацистките лагери на територията на окупираната от Германия Полша. Възрастните плачат, а децата се радват, че ще пътуват с влак и ще видят нови страни. Когато вечерта им съобщават, че могат да се разотиват, става обратното – възрастните се радват, а децата плачат.

Когато след основаването на държавата Израел български евреи я избират за своя нова родина, според д-р Ненов страданието им по напускането на България не е било малко.

Пътуванията са изключително важни, завръщанията – също, а онези, които не се завръщат, страдат. Така както и ние страдаме заради тяхната липса, защото напусналите ни еврейски общности са всъщност и наша загуба.

В края на разговора ни, д-р Ненов със смях си припомня срещата преди години с Рубчо – негов съученик от тази общност, живеещ сега в САЩ. След промените в началото на 90-те години на миналия век, връзките между роднини от Израел и България не са възпрепятствани както по времето на комунизма (тогава Израел е част от т.нар. „вражески лагер“). Колетите с храни от Израел зачестяват, особено в гладните месеци на прехода към пазарна икономика в България. Д-р Ненов никога няма да забрави пликчетата, които Рупчо му дава – вариж ги, уж на прах, а като го извадиш – станало картофче! Затова и финалните думи на д-р Ненов за страданието и спасението звучат така:

Страданието е навсякъде. То ни преследва. А спасението зависи от самите нас.

Това е и смисъла на проекта – да представи чрез паметта на една общност навлизането в нейната същност. Допуснати в домовете и чувствата на представителите й, не можем да не станем поне една идея по-малко нетърпими и с поне една идея по-човечни. Можете да го разгледате и на http://pametta.com/ (в момента се работи и по английската версия), а ако сте част от тази общност извън България, авторите на проекта ще се радват да се включите в негово евентуално продължение. Достатъчно е да се свържете с издателите – Сдружение Европейски пространства 21 на мейл tsveta.nenova@gmail.com

Снимки: Николай Ненов и Красимир  Стоянов