Българските символи на пролетта, подредени в изложба

Посрещането на пролетта носи радост и нова надежда на хората по целия свят, но в България то е придружено и от древен обичай. На първи март всички българи подаряват на близките си и закичват дрехите си с мартеница. Класическата мартеница представлява усукани бели и червени нишки, но може да представлява и два пискюла – бял и червен. Обикновено те са украсени с пендари, сини мъниста или цветни нишки. В миналото мартеницата се е приемала за амулет, защитаващ от зли духове. Сега тя символизира идването на пролетта, но дори и днес българите вярват, че ще бъдат здрави цяла година, ако носят мартеница през март. Този обичай се среща още и в Албания, Северна Гърция, Южна Румъния, Молдова, Македония и Източна Сърбия.

В конкурса са се включили участници от всички възрасти. Еднакво голям е интересът както от по-малките, така и от възрастните. Ето какво разказа Благовеста за едни от най-интересните участници:

Деца от детска градина в Бургас са направили „Баба Марта на гости в Габровско”. Това всъщност е една от най-големите ни колекции. Децата са ни изпратили цяла поляна с щъркели, мартеници, кукли. Възрастна жена от село Нова Черна, община Тутракан, е оплела 41 уникални образци – от дрешки за кукли до интересни пролетни елементи. Тя е представител на Народно читалище „Васил Йорданов – 1942 г.”. С това читалище и селище работим много добре през последните години. По този начин, чрез конкурси, се поддържа интересът на хората и се радваме, че инициативата ни има голям успех.

След появата на първите прелетни птици – щъркели и лястовици, мартениците се свалят и се връзват на раззеленило се дърво. Така се бележи важният преход от зимата към пролетта, от студа към новия стопански сезон. Носенето на мартеница, тази широкоразпространена и устойчива практика в българската фолклорна култура, се свързва с вярата в магическите сили на червения цвят и че червеният конец има способността да прогонва злите духове и болестите.