Празник на сланината и греяната ракия в Априлци

Повече от 15 хиляди души от различни краища на страната посетиха град Априлци, за да се включат в празника на греяната ракия и сланината. Идеята за празник, посветен на алкохолната напитка, с която в Априлци посрещат и изпращат всеки гостенин, се родила преди 6 години в местното читалище „Светлина 1895 г.“ Оттогава празникът става много популярен, а тази година централният площад в Априлци се оказа тесен за гостите на града.

На този празник не са се изпили големи количества ракия, просто хората дойдоха заради настроението, заради удоволствието да се насладят на песните, на народните танци и на хубавото българско мезе и гостоприемството на местните жители – казва Дончо Пачников, председател на Народното читалище в Априлци:

Всеки, който дойде на гости в Балкана, казва: „Няма ли да нарежеш парче сланина и да пием по една ракия?“ и оттам се роди идеята за празника. Ракията и сланината като мезе към нея са много почитани и обичани, и са с много високо качество в нашия край. Никъде другаде, освен високо в планината, осолената сланина не става така добре, а и тук запазва качествата си през цялата година. Ракия правим основно от сливи и ябълки. Отглеждаме предимно овощни дървета, за друг вид земеделие условия няма. Плодовете на дърветата оползотворяваме в максимална степен. Още в миналото хубавият плод се заделял за продажба. Останалите се слагали в каци, за да ферментират. Така правим и днес с голямо чувство на отговорност към вкусовите качества на ракията, която изваряваме. В Априлци живеят големи майстори и ценители на ракията. Има хора, които дори само да отпият от нея, могат да разпознаят кой е майсторът, който я е направил. За да стане приятна и пивка, вместо задължителните количества дестилирана вода, нашите хора добавят изворна, донесена от специална чешма в планината. В нашия край, когато се появи човек в къщата ти, първата работа е да сложиш на масата една салатка, а към нея и една ракия. Първо ще хапнем и след това ще питаме госта ни за какво е дошъл. Когато някой си тръгва от домовете ни, винаги му подаряваме парче сланина и шише ракия, за да си спомни за нас, когато се прибере вкъщи.

В Априлци няма хора, които злоупотребяват с ракията. Произвежда се от люде, които умеят да я ценят и гледат на нея като на поле за лична изява. Домашната ракия е „гордостта на майстора“, казват в градчето и се ядосват, когато не получат отговор за данъка, който трябва да платят на държавата за произведените количества. Регламентът бил по-ясен преди 25 години, обяснява Дончо Пачников и недоумява защо вече не се прилага:

В общината си имаше данъчна служба, където отиваш, регистрираш се, регистрираш стоката и съда за варене. Плащаш си акциза и всеки може да дойде да те провери. Сега никой не ти взима парите, казва, че не знае какъв е размерът. В същото време обаче следят и заплашват с глоби за ракията, която си произвел в домашни условия.

От нея в Априлци няма да се откажат никога, защото тя „стопля“ отношенията между хората, сближава ги и е повод за нови контакти и приятелство. Традицията я има в почти всеки дом в Априлци. Тя вече е станала символ на нашето гостоприемство, а и на желанието да съхраним местните български традиции – казва Деница Николова, организатор на народното веселие в родния й град:

Мотото на празника ни е да загърбим материалното време, в което живеем и да се потопим в духа на човечността, на българщината. Неслучайно и много гости бяха облечени в типичната за нашия край народна носия, а и от други области. Това създаде още по-весела атмосфера. Едва ли има област от страната, от която да не са присъствали хора на нашия празник. През последния месец „валяха“ запитвания от туристи и туроператори. Струпването на толкова много хора в нашия малък град малко ни изплаши в началото. Получихме разбиране от тях и никой не изрази разочарование. Наш гост за празника беше народният певец Райко Кирилов.

Най-много патриотични чувства предизвика обичаната от всички песен „Моя страна, моя България“. Най-силен спомен в мен остави моментът, когато видях море от знамена, развявани от хората, които пееха песента и много се вълнуваха. Дори самият певец сподели с мен накрая, че не е очаквал в този малък град да получи толкова много емоция от публиката.

Снимки: БТА