Анимари Димитрова: Добрината никога не трябва да си отива

Какво може да провокира двама артисти да заменят храма на Мелпомена с грижата за деца в риск. Ще ви запознаем с каузата на Анимари Димитрова и Златко Златков, двамата мениджъри на Сдружение „Русаля”. Ето как започва приказката… Години наред са имали частен театър и, успоредно със своята творческа дейност, са изпълнявали и благородната мисия да гостуват на деца в социалните домове и да изнасят благотворителни представления. Срещата с децата ги вдъхновява и те решават да им посвещават повече време и да ги зареждат с  енергията си. Успоредно започват да работят по проекти с цел да помогнат в развитието и интеграцията им в обществото, без обаче при това да изоставят творческата си дейност. Какво се случва по-нататък ще разберем от Анимари Димитрова:

И така, двамата решават да създадат училище по изкуствата. В продължение на три години изграждат стратегия и се подготвят с експерти в тази област. Започва и търсенето на средства. Първата им подкрепа идва от Фондация Велукс, Дания. Нейното финансиране се оказва много сериозен старт. Двамата ръководители на проекта закупуват 26 дка земя в с. Русаля, област Велико Търново, за построяване на училищен комплекс. Ремонтират старо училище, което се ползва за учебен център, построяват къщи за живеене на 30 деца и 10 наставници със съвременни удобства. Анимари Димитрова е ръководител на две неправителствени организации, които откриват на 15 септември 2014 г. уникалното за България Училище по изкуства и занаяти за социално слаби деца „Димитър Екимов“ за деца от предучилищна възраст до трети клас. Ето какво още сподели събеседничката ни:

Това училище е насочено към онези български деца, които нямат никаква възможност за равен старт в живота, за добро развитие и ако не им се подаде ръка, техният живот би останал в една трудна пътека. Това са даровити деца, които идват при нас с много тежък „бекграунд”, с много социални дефицити. Голяма част от тях са били в социални домове, в приемни семейства, връщани и отнемани от техните родители. Това разтакаване, което държавата понякога прави съзнателно или несъзнателно, много стресира психиката на децата. Те идват при нас с безумния ужас, че влизат отново в някаква социална институция, защото ги довеждаме в училище-пансион. След няколко месеца упорит труд, те разбират, че са попаднали на едно прекрасно място… Екипът ни се състои от 12 човека – наставници, учители, които се раздават на 100%. Те са млади хора, голяма част от които са завършили в Лондон, Париж, и първите си професионални стъпки те направиха в нашето училище. Аз и колегата ми се прекланяме пред труда им – разказва с вълнение очарователната актриса.

Името на патрона на училището – Димитър Екимов, не е избрано случайно. Този родолюбец е роден в гр. Габрово през 1903 г. Той притежава фабрика и изгражда едни от първите общежития за своите работници. Създава прекрасни условия и за техните семейства.  Екимов е избран за отговорен секретар на Индустриалните дружества в България и действията му на това ниво се отразяват върху развитието и подема на българската икономика в началото на ХХ век. Бил е щедър благодетел и меценат и е помагал на българското изкуство и култура. До тук всичко изглежда като приказка, но дали тя ще има щастлив край зависи от всички нас. Отглеждането и обучението на 18 деца в училището е изцяло безплатно. Но в момента за това благородно дело е необходима спешна финансова подкрепа, защото следващото финансиране се бави. Средствата идват основно от съмишленици в чужбина. Амбициозните мениджъри са изправени пред дилемата да ипотекират собственото си жилище, за да спасят училището. Слушаме отново г-жа Димитрова:

Това е една голяма кауза за България, без да звучи патетично. Това е кауза за оцеляване на нацията и държавата ни. Ние се опитваме да създадем умни и добри хора на 21 век. Явно има нужда от повече съмишленици в тази борба. Затова искам да призова всеки, които милее за България и смята, че децата са дар от Бога и са дошли тук на тази земя, за да изживеят своя живот, и който иска светът да става по-хубав, да помогне с каквото може –  каза в заключение Анимари, подкрепена от Златко, и двамата осиновители на едно българско дете.