На 29 март преди тридесет години Римският наказателен съд произнесе оправдателна присъда за Сергей Антонов, обвинен от турския терорист Али Агджа за това, че той и още двама българи са били подбудители и организатори на извършения от самия него атентат на 13 май 1981 г. срещу Папа Йоан Павел II на площад „Св. Петър” в Рим. По този повод на посещение в София беше Джузепе Консоло, адвокатът на Антонов по време на процеса. Той бе посрещнат с почести и бе удостоен със званието „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. По повод годишнината беше представена и книгата „Сергей Антонов, страдалецът от Рим”, написана от Атанас Кременлиев и Марин Петков, офицери от българското разузнаване в ония времена.

Какво се случи тогава? След като стреля с пистолет и рани главата на римокатолическата църква, Али Агджа беше арестуван и съден по бързата процедура. Той призна, че е действал по убеждение и самостоятелно, за което бе осъден на доживотен затвор. Но година по-късно турският терорист промени твърденията си и заговори, че атентатът е бил подготвен от българските тайни служби, а той е изпълнил поръчението им. Следователят Иларио Мартела се зае със случая и в края на разследването разпореди арестуването на трима българи – Сергей Антонов, служител в представителството на БГА „Балкан” в Рим, Тодор Айвазов, касиер в българското посолство в Рим, и Желю Василев, секретар на военния аташе в посолството.

На 25 ноември 1982 г. в присъствието на фотографи и телевизионни репортери във Вечния град бяха сложени белезниците на Сергей Антонов. Другите двама българи тогава се намираха в родината си и не попаднаха в ръцете на италианското правосъдие. Новината за „писта булгара” – „българската следа” – в покушението срещу папата обиколи мълниеносно света.

Американският президент Роналд Рейгън вече беше обявил „кръстоносен поход” срещу „империята на злото” – СССР. Американката Клеър Стърлинг вече беше написала книгата „Времето на убийците”, в която подхвърля подозрението, че България, най-верният сателит на СССР, е подготвила заговора срещу папа Войтила. А полският папа вече беше заявил, че ако се наложи, ще бъде на барикадите редом с Лех Валенса в борбата срещу комунистическия режим в неговата родина.

Последваха четири години на предварително следствие и шумен съдебен процес. Но когато стана време доказателствата и обвиненията да се сложат на везните на Темида, италианският съд явно нямаше друг избор и на 29 март 1986 г. съдията Северино Сантиапики оневини Сергей Антонов, макар и с витиевата формулировка „поради недостиг на доказателства”, а атентаторът Али Агджа продължи да излежава доживотния си затвор. На първи април 1986 г. Сергей Антонов се завърна в София с диагноза мозъчна атрофия, причинена от психотропните препарати, които, според лекарите, насилствено са му били прилагани в италианските затвори. Заживя самотен, а на първи август 2007 година бе намерен мъртъв в жилището му.

Какво се случи с Али Агджа? По случай двехилядната година от рождението на Исус Христос, т.е. в началото на новия век, папа Йоан Павел II, прости стореното от Агджа зло срещу него. Прошката беше знак за италианския президент Карло Адзелио Чампи да помилва атентатора, излежаващ доживотен затвор в град Анкона. Така и стана. На 13 юни 2000 г., след декрета за помилване, Али Агджа беше екстрадиран в родната му Турция. Така италианските власти се освободиха от необходимостта да доведат до край разследването за атентата на века и да кажат цялата истина за раздухваната в продължение на години така наречена „българска следа” в него.

Финален акорд за края на „българската следа” беше официалното посещение на Йоан Павел II през май 2002 година в България, първа папска визита в 14-вековната история на страната, която произведе и сензационна новина. „Никога не съм вярвал в така наречената българска следа в опита за покушение срещу мен, това беше инсинуация и голяма несправедливост към българския народ”, заяви папа Йоан Павел II по време на срещата си с президента Георги Първанов. Нека не се питаме защо, след като е знаел всичко това, папата го каза едва при посещението си в България. По-важният въпрос е защо тази инсинуация продължи да бъде подхранвана години наред от италианската магистратура, която, дори и след освобождаването на Антонов, възбуди още две завършили безславно следствия за българско съучастие в атентата срещу папата.

Римската магистратура остана длъжник на истината, защото и днес остават без отговор поне два въпроса. Кой и защо организира атентата срещу папата? Кой и защо подучи Али Агджа да заговори за „българска следа” в него?

Надали в обозримо бъдеще ще научим цялата истина за „атентата на века”. В тази история през годините се преплитаха, а може би и сега се преплитат много интереси, съществуваха, а може би и сега съществуват деликатни равновесия, не само между тайните служби по света, но и между отделни държави. Надали някога ще се появят на бял свят досиетата от архивите на американските и италианските тайни служби, свързани с изфабрикуването на „българската следа”. Тази „следа” изигра съществена роля за рухването на съветския блок в края на 1989 година, с което приключи последната фаза на Втората световна война – Студената война. А победителите винаги имат право, или както са казвали древните римляни VAE VICTIS, горко на победените.