Боян Дуранкев: България трябва да утрои икономическия ръст, за да достигне средноевропейските нива на развитие

В своята пролетна прогноза за икономическото развитие на България Европейската Комисия ревизира очакванията си за ръст на българската икономика до 2% през 2016. Очакваният ръст е крайно недостатъчен за страна като България, която се стреми да догонва средното равнище в Евросъюза, заяви в интервю за Радио България икономистът Боян Дуранкев и допълни:

Според класическата икономическа теория, която важи и до ден днешен, един растеж се определя като слаб, когато е между 1% и 3%. Когато динамиката е между 3% и 6% той е среден и когато е над 6% се смята за висок. Така че по дефиниция България попада точно в групата страни със слаб икономически растеж. Второ, при 2% ръст за България и 3,1% средно за света страната ни се нарежда сред държавите с недостатъчен икономически растеж в световен мащаб. С този икономически растеж и брутен вътрешен продукт страната ни отдавна е изпаднала от А групата на икономическо развитите страни  и в момента се е устремила към дъното на Б групата. При сегашната отдалеченост на страната ни по БВП на човек от населението от средното ниво на БВП в ЕС и при прогнозиран 1,8% ръст за целия ЕС, България трябва да се развива с минимум 6-7% годишно, за да догони средното ниво на развитие.

Според професор Дуранкев, много страни членки на ЕС се развиват по-ускорено от България. През 2015 Ирландия бележи 4,9% растеж. Съседна Румъния бележи 4,2% ръст и все повече се отдалечава от България. Малта бележи ръст от над 4%, а Полша, Швеция, Литва и Латвия отчитат сходен с България ръст – около 3%. Дори в една Испания, намираща се в криза, ръстът е 2,6%. Единствената страна, която ще се доближава към бедна България е съседна Гърция, която е с растеж от едва 0,3%, отбеляза Боян Дуранкев, но и уточни:

По БВП, обаче Гърция изпреварва чувствително България, така че ако продължи да пропада ни делят повече от 2 десетилетия от изравняване между двете страни. 2% икономически растеж за България означават една анемия и множество рискове за бъдещето. Моята диагноза за ЕС и неговото управление като цяло е, че Брюксел чрез плана Юнкер не е в състояние да осигури догонващо развитие на най-бедните страни членки като България.

Професор Дуранкев смята още, че несправедливостта в страната се засилва, защото вноската на България в ЕС се прави от данъците на всички български граждани, а после обратният поток от капитали е насочен само към 0,5% до 1% от населението.

Неравенството в България ще нараства и рисковете пред бъдещето се увеличават при една такава динамика. Нека Планът Юнкер да продължи да действа, но Евросъюзът е длъжен да приеме паралелно с това един план за догонващо развитие на всички страни членки, които имат икономически растеж под 1/3 от средния за ЕС. Второ, България трябва да смени този модел на разпродажба на всякаква държавна собственост. Страната трябва да поеме по друг път на икономическо развитие, опирайки се и върху инвестиции в собствена база. През последните 20 години страната прекалено много разчиташе на чужди инвестиции, отбелязва професорът.

Преките инвестиции в България могат според Дуранкев могат да се осигурят с премахване на плоския данък и създаване на условия всеки човек да има някаква, макар и малка сума за инвестиция. Има решения и в друга посока - онези семейства, в които например доходите на член от семейството са под 250 евро, да се освободят от всякакво данъчно облагане. На второ място, могат да се увеличат данъците върху лукса, наследството и рентите, за да се увеличи събираемостта в бюджета. Трета възможна мярка за растеж е въвеждането на диференцирано облагане, и то не само върху физическите лица, но и върху компаниите. Освен това ЕС трябва да въведе обща минимална работна заплата и общ безусловен минимален базов доход, който да гарантира задоволяване на основните потребности на населението, смята професорът.