Монументът „Камбаните“ край София не се руши, а се разкрасява в навечерието на своята 40-а годишнина

Няма друга държава в Европа, а и по света, която да притежава огромен перкусионен инструмент, на който да се изпълняват музикални произведения чрез синхронизиран звук от камбани. Преди близо 40 години в покрайнините на София е построен един масивен монумент, където върху бетонни постаменти са монтирани общо 107 различни камбани, събрани от цял свят. Сред тях най-стара е камбана от XI в,, а така също и копие на камбана от IV в. пр. н. е. Проектът е част от мащабната инициатива на социалистическа България за провеждане на Международна детска асамблея с участието на делегации от цял свят. Началото е поставено през1979 г., когато в страната ни пристигат делегации от 79 държави и всяка носи своя камбана, като символ на родината си. Детският форум "Знаме на мира" се провежда през три години, като през 1989 г. в България идват деца от 135 държави, а броят на камбаните расте. Така се образува монументът, който днес наричаме просто „Камбаните“. Макар много популярен в миналото, дълги години той беше занемарен и забравен.

Днес София се обновява и развива с участието на много от младите и активни хора, които дори нямат спомен от идеологията на времето преди 1989 г. Те искат да обърнат внимание на монумента, като един от най-хубавите символи на мира, разбирателството и вярата, които притежава столицата. В момента много софиянци дори не знаят, че съществува такъв паметник и затова трябва да се говори повече за него – казва пред Радио България Христо Илиев, съорганизатор на гражданската инициатива „#Сподели Камбаните”, която има много привърженици.

Миналата година сдружението е вложило 11 хил. лв., получени по програма на общината, в свой проект за облагородяване на местността около „Камбаните“. С тях е почистена част от бетонната конструкция, поставено е осветление във високата част на монумента, изработени са и информационни табели, които описват ансамбъла от камбани. Искаме да върнем стария блясък на този паметник на културата – казва още Христо Илиев. Според него, освен неповторимия изглед, който имат камбаните на фона на Витоша, целият парк с площ от 380 декара е много приятно място за разходка през лятото. И още от Христо Илиев:

Аз съм на 29 години и нямам спомени от онова време, но ми е много любопитно, когато някои хора ни питат защо с общински пари обновяваме паметник от времето на комунизма. Според нас това не е паметник на една или друга партия, там няма такава символика. Напротив, „Камбаните“ са били доста нетрадиционни и не в синхрон с тогавашната идеология. Затова този монумент, създаден за асамблеята, не е типичен за социалистическото изкуство, а според мен дори няма нищо общо с духа на онова време. Когато беше премахнат паметникът пред НДК, някои хора ни потърсиха, за да кажат, че май следващите ще са „Камбаните”. Това ме озадачи. Двата паметника нямат много общо помежду си, а и отделно този пред НДК още при построяването е започнал да се свлича – бил е изпълнен некачествено. „Камбаните” са направени много по-добре и са по-висша форма на монументалното изкуство от това време. Особено когато ги заснехме отвисоко с дрон, получихме внушителни кадри. Мястото е много хубаво и тази година сме предложили да заведем там част от гостите, дошли заради Българското председателство на Съвета на ЕС.  Много искаме да видят „Камбаните”, защото се гордеем с тях, а и са уникално място за цяла Европа. Никъде другаде няма толкова много камбани, които могат да звучат като цял музикален инструмент.

На своята интернет страница „#Сподели Камбаните” младите хора от сдружението са събрали любопитни факти за Международната детска асамблея,  проведена в София под мотото “Единство, творчество, красота”. От там разбираме, че през 1979 г. България иска да остави на заден план политическите сблъсъци от Студената война и да се покаже пред международната общност като толерантна и отворена към света държава. Сега, 40 години по-късно, идеята за детска асамблея в София отново е жива и се радва на подкрепата и ентусиазма на стотици млади хора.

Сега ще се опитаме с нашите усилия, с подкрепата на гражданите и на Столичната община да направим тази асамблея отново, с идеята не да възраждаме комунизма, а да направим среща на деца от цял свят. Да има хубаво събитие за тях, да се запознаят едни с други, както и с културата на техните държави. Интересното е, че асамблеята още през 80-те години става толкова популярна, че българската държава решава да я направи редовно събитие, което да се провежда на всеки три години. Нека видим дали догодина, за 40-годишнината, ще успеем пак така мащабно да я организираме, а който иска да помага и има идеи, може да се свърже с нас, споделя Христо Илиев.