Село Върбица се намира в Централна Северна България. Инфраструктурата в района е в лошо състояние, а в селото времето е разрушило много от къщите, в които от години няма живот. За щастие голяма сграда на училище и детска градина има, но децата се топят от година на година. Настоящата учебна година може да се окаже последна за местното училище, а след това и то ще се превърне в пустееща сграда, вероятно с изпочупени прозорци и провиснали врати. Населението във Върбица е наполовина българско, а другата половина са роми. По-голямата част от жителите, общо около 500 човека, са пенсионери. Наследниците на много от тях от години са в чужбина, там работят и отглеждат своите деца. Връщат се рядко, защото няма какво да ги задържи в селото. Осеяният с неравности път е още едно препятствие, което може да откаже и най-големите почитатели на селския бит да го посетят. Иначе Върбица е само на 25 км от големи градове като Горна Оряховица и Велико Търново.

Желание и амбиция да се съживи живота в селото виждаме в идеята за нов фестивал, предложена от местния читалищен деятел Анелия Димитрова. Като цяло върбишкото землище е едно от най-големите в община Горна Оряховица, а земята е сред най-плодородните. Тук има масиви от царевица, пшеница, соя, грах и други култури. Почти няма лоша земеделска година – казва Анелия Димитрова, която от две години е председател на читалище „Градина-Върбица 1894”. Откакто е поела читалищната дейност все й се иска да развесели хората и да докаже, че животът на село не е скучен. А на хората малко им трябва, за да се почувстват горди с труда и уменията си. Така у Анелия се появила идеята за фестивал, не на какво да е, а на най-българското ястие – баницата. И понеже най-хубава е домашната баница с хрупкава и напукана коричка, шеговито нарекли празника Фестивал на дрипавата  баница. В нашето село баница се прави по всякакви поводи – от Коледа до Петровден, когато имаме прясно сирене – разказва Анелия Димитрова:

Повечето от жените сами си правят корите по различен начин – точени, дърпани, месени и т.н. Баницата им винаги става прекрасна на вкус. Няма нищо по-хубаво от храната, приготвена вкъщи от ръцете на българина. Във Върбица характерна рецепта за баница нямаме, но се отличаваме с това, че всяка домакиня се стреми да приготви най-хубавата баница, експериментира и така всяка баница се получава различна от другите.

Идеята се появи, когато обмисляхме какъв празник трябва да се провежда в нашия край. Искахме да внесем някакво разнообразие и да не сме като другите – само с песенен фестивал, а да се отличаваме. Съгласихме се да включим и кулинарен елемент, обмислихме и решихме, че няма нищо по-хубаво, достъпно и обичано за  българите от баницата, която царува на трапезата ни през всички сезони на годината.

Фестивалът на дрипавата баница тази година се проведе на 19 май и беше пети по ред. В първите години участвали само местни майсторки от селото, но Анелия Димитрова решила, че фестивалът е толкова весел, пъстър и различен, че на него трябва да присъстват повече хора. Още миналата година на поканата й се отзовали 14 състава от 8 общини на България. Всичко подсказвало, че пътят е правилен и това е първа стъпка за съживяване на малкото село Върбица. Винаги преди празника се надяваме времето да е хубаво, защото такова събиране на закрито не става – казва Анелия Димитрова и продължава:

Когато са разпънати дългите маси на открито, когато има сцена за автентичен фолклор, когато хората се хванат на хоро, каквато е българската традиция – тогава се получава усещането за празник. Може да звучи нелогично, но на село живеем по-добре, отколкото в големия град. Хората са по-задружни, събират се, помагат си, най-лошото обаче е, че са на изчезване.