Конкурсът „Царица Роза“ чества юбилей

Ден след Празника на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, българска правителствена делегация е във Ватикана за традиционната празнична аудиенция при папата. Чрез нея символично се възпроизвежда мисията на светите братя Кирил и Методий, които през IX век отиват в Рим, за да получат папската благословия и разрешение да се преведат свещените книги на славянски език. Традицията повелява всяка година нашата делегация да отива във Ватикана с дарове от България. Едва ли е случайно, че сега премиерът Бойко Борисов носи със себе сред официалните дарове и корени на маслодайни рози – 33 на брой, за да бъдат засадени в градините на Ватикана. Розовите храсти идват във Вечния град от Българската долина на розите, както предците ни са нарекли Казанлък заради добрите условия там за отглеждането на маслодайните ароматни растения.

В момента розовите масиви в землището на Казанлък са разцъфнали в цялата си прелест. Пролетта беше топла и производителите имат отново добри добиви от розов цвят. На този прекрасен фон в Казанлък започнаха тържествата, посветени на конкурса за избор на Царица Роза. Там се провежда един от най-старите фестивали за красота в България, който тази година има 50-годишнина. Самият Празник на розата в града е започнал да се отелязва през май преди 115 години. Любопитен факт е, че редом с розобера, казанлъчани не забравят и за още една своя годишнина – появата на първото за България ателие за струнни музикални инструменти в България, отворило врати там през 1918 г. С ателието на братя Георгиеви се поставя началото на лютиерството у нас, а от там тръгват в занаята и много добри и търсени майстори през целия XXвек. Фестивалът на розата тази година започна с конкурса за избор на Царица Роза, като има няколко акцента в нашия празничен афиш – казва Сребра Касева, служител в общината. И още от нея:

Началото беше на 18 май с конкурс-спектакъл за избор на Царица роза. Носител на короната стана Михаела Хаджиева, възпитаничка на Математическата гимназия. Тази година той е различен от всички, състояли се до сега, защото освен избраната тазгодишна наша царица, за предстоящата на 1 юни кулминация на празника са поканени всички носителки на короната от предходните 49 години. Повечето от тях ще прелетят хиляди километри, защото живеят в различни краища на света. Поканили сме да участват и техните подгласнички, защото всяка година Царица Роза има две свои подгласнички, които й съперничат със своята хубост. Идеята за първия конкурс датира от 1970г. Тя е на художника Теньо Пиндарев. Конкурсът за най-красиво момиче е наш символ, то е лице и посланик на града ни през цялата година. През различните години Царица Роза е пътувала в Япония и Китай, за да носи послание от жителите на Казанлък за красотата на България, трудолюбието на българката и жизнения дух на народа ни. Нека не забравяме, че розата е един от най-разпознаваемите символи на България, който присъства в знаците и емблемите, с които се представя страната ни.

Покрай славата на българските рози с всяка изминала година се увеличава потокът от туристи, особено от държави от Изтока, които идват специално за Празниците на розата през май. Сребра Касева продължава:

Розата, като символ на България, е най-търсеното цвете от всички чужденци, които посещават Празника на розата. Идвайки в Казанлък те бързат да обиколят розовите градини, да си наберат розов цвят и да усещат навсякъде около себе си уханието на казанлъшките рози. Днес всеки бърза да снима красотата на Розовата долина и на царица Роза, но най-старата картичка-снимка от града е от 1901 г.



Тя илюстрира беритбата на розовия цвят и момичетата, които са идвали в Казанлък буквално от цяла България, за да помагат в розобера. Тогава са ставали много весели събирания, много от момите по време на розобера са намирали своите бъдещи съпрузи и така розоберите са били знаково събитие не само за града, но и в цяла България. Това е било място и време, в което превес е вземала радостта на българина. Казанлък е бил и град на любовта, защото тук са се родили много млади семейства, които след това са потегляли към други краища на България.

Снимки: kazanlak.com и архив