Трансформацията на едно българско селце е в ръцете на младежката част от населението му. Проактивния подход демонстрира кметът Йонко Димитров – самият той млад човек, с когото се запознах, докато поправя осветлението на сцената на местното читалище, подготвяйки я за поетично четене. Събитието бе част от програмата на второто издание на Долна Малина Оpen Festival.

Започнал миналата година като тридневен празник на спорта, фолклора и изкуствата, второто му издание се оформя като едномесечен уикенд форум, който дава възможност на всеки да представи своя талант и изкуство под формата на турнири, състезания, работилници, изложби и концерти.

Фестивалът се роди след поредица от други събития, обяснява Йонко Димитров. По инициатива на младежите изградихме пясъчен терен за плажен волейбол и направихме турнир за откриването, на който присъстваха хора от цяла България. За мен беше доста любопитно как и защо тези хора идват точно в Долна Малина. Оказа се, че в България има малко места, където да тренират и да се състезават. След това направихме мултиспортен турнир. И тъй като аз съм актьор по професия, се роди идеята да включим и творческа част – театър, музика, кино.

Тази година фестивалът в Долна Малина се разгръща в четири уикенда, всеки от които с различен акцент. Предстоят два дни, посветени на фолклора:

Предвиждаме близо 1000 участници в частта за фолклор и битово изкуство. Миналата година имахме около 1200 участници в различните изкуства за три дни, тази година фестивалът е по-разгърнат във времето и очакваме над 3 хиляди души от цяла България и двойно повече гости. Ще имаме изложба на носии и биопроизводство. Ние сме близо до София, в едно прекрасно село с чист въздух и девствена природа. Всички са добре дошли на този празник, тъй като за нас най-важното е да поддържаме българщината и да възраждаме у младите усещането за България, за общност и традиции.

В авантюрата да бъде кмет на селце с 350 жители, Йонко се впуска като на шега:

След като завърших НАТФИЗ, аз пътувах из цяла Европа. В Лондон завърших продуцентство и кинорежисура. Вече се бях настанил и нещата започваха да се случват в живота ми – снимахме реклами, късометражни филми. Върнах се, поради необходимост да помогна на семейството. И останах. Един приятел ми каза: знаеш ли какво, догодина има кметски избори, защо не се „пуснеш“ за кмет? Не вярвах, че ще ме изберат. Представях си, че нещата стават по друг начин. Но отидох на предизборна кампания, говорих за селото и какво според мен трябва да се случи. Живял съм 25 години в центъра на София, но, обикаляйки света, разбрах, че големите градове като столицата ни се разширяват полека-лека и отиват към малките населени места в периферията. А Долна Малина е на 28 км от града. За мен не е проблем да пътувам, дори ако трябва всеки ден. От Долна Малина до центъра стигам за толкова време, за колкото от единия край на София до другия. И така – на шега станах кмет и вече изпълнявам тази работа две години и половина.

Една от големите трудности, които Йонко успешно преодолява, е разединението на населението. Стараем се да се обединяваме, тъй като това е единственият начин, по който можем да градим и да създаваме, казва младият мъж. С участие на много от хората направихме мини парк, изградихме сцена, младежки клуб, пясъчен корт, беседка с площадка… Без населението нямаше как да се случат нещата, тъй като пари няма. А когато намерим малко финансиране са необходими и ръчички, както казва една моя съселянка. Така започва и фестивалът в Долна Малина.

Снимки: личен архив