Спирко Лазаровски е от Скопие и с голямо желание и гордост изучава историята за прабългарските ханове и царе, за това как е възникнала държавата ни и как гордите владетели с меч са защитавали всяка педя от българската територия. Според Спирко Лазаровски днес примерът на прославените предци ни е нужен повече от всякога. Трябва да помним завета на прабългарския хан Кубрат, който гласи, че сме силни само, когато сме заедно. Точно хан Кубрат е сред най-достойните личности от историята, смята младият мъж от Скопие. Виждаме го изобразен дори върху фланелката, която носи. В началото на тази учебна година Спирко Лазаровски отново ще е сред доброволците, които обикалят страната и подаряват на децата книжки с комикси, посветени на завета на Кубрат. Фондацията, която избрах да подпомагам, събира средства и ги влага в такъв вид родолюбиви цели – казва Спирко и продължава:

Организираме активна кампания за трета поредна година и даряваме комикси на всеки третокласник в страната. Избрахме този подход, защото в трети клас започват да учат родолюбие, да се интересуват от история. Случвало се е даже за едно дете да се качваме из планински села, на всеки се стремим да подарим „Заветът на хан Кубрат“. Идеята е, че в тази книга има много хубаво послание – че заедно можем всичко, но ако сме разделени, трудно ще постигнем целите. Децата са бъдещето на България и трябва да събудим техния интерес, за да учат повече. Когато е под формата на комикс, това лесно ще ги подтикне да разгледат картинките, а после да прочетат и текста. Така провокираме любопитство и подпомагаме работата на учителите.

Когато заговориш със Спирко Лазаровски, няма дори да предположиш, че той не е роден в България и завършил българско училище. Говори без грешка езика, но казва, че е положил усилия да е така, най-вече от уважение към хората, с които се среща и работи в София.

Благодарение на овладяването на езика аз успях да прочета интересни книги и така да разбера повече за културата, традициите и събитията по нашите земи – казва Спирко Лазаровски:

От Македония съм, а от 2003 г. живея в България. Но има нещо, което осъзнах, след като дойдох в тук. Сега спокойно мога да кажа, че съм софиянец, защото живея в този град, грижа се за това място и допринасям с моя труд да бъде по-добре. Затова мога да кажа, че съм от България в момента. След 10 години не знам къде ще бъда. Не искам да се връщам към миналото, затова ще кажа, че харесвам политиката, която сега се води между двете страни Македония и България. Виждам това стопляне на отношенията че това допринася за живота на хората. Народът обикновено следи политиците и като вижда, че те са в добри отношения, че гостуват един на друг и уважават взаимно празниците си, тогава и хората са по-спокойни. Трябва да гледаме само напред и да не се обръщаме към миналото. По принцип разлика между българите и македонците няма, и в доброто, и в лошото. Не ми харесва това, че и на двете места хората много се оплакват и очакват някой друг да свърши работата. Тази година заедно с доброволци от организацията посетихме градчето Челе ди Булгария в Италия, където се смята, че живеят наследници на старите българи. Те имат много общи черти с нашия народ, но са и различни. Физически не се отличават, освен това са топли хора, пият червено вино, гостоприемни са, но ми направиха впечатление и други черти.

Те са по-подредени, по-задружни и по-добре възпитани от хората тук, у нас. Това ми дава надежда, че и ние някой ден ще станем като тях, но трябват и усилия. Имаме прекрасна земя, пълна с исторически забележителности, трябва да каним повече туристи и така да се развиваме икономически по-добре.

Снимки: личен архив