Помните ли историята за Малкия принц, който разбира от лисицата какво означава да се свържеш с някого. За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг – казва лисицата в романа на Екзюпери. Философията на героите от тази книга „на всички времена“ е препрочитал неведнъж и създателят на детските велосипеди от дърво „Лисичка“. Чавдар Чотов е на 35 години и казва, че при всяко свое пътуване в чужда страна си купува прочутата книга на Екзюпери, за да я има на различни езици.

Чавдар е типичен представител на младото поколение българи, което не се оплаква от обстоятелствата в страната ни, а непрекъснато търси нови възможности и с идеите си печели приятели и съмишленици. Мечтата за собствена работилница, в която да прави нещо красиво и оригинално с ръчен труд, той носи в себе си още от детството. Сам измислил формата и конструкцията на дървените детски велосипеди, които нарекъл „Лисичка“, или „ЗА бавните колела“. Те са предназначени за деца до почти 6-годишна възраст и, освен че са красиви и развлекателни, помагат на детето да развие усет за устойчивост и баланс.



Завърших проекта си „Лисичка“ през 2015 г., тогава създадох и работилницата, където почти 80 на сто от велосипедите изработвам с ръчен труд – казва Чавдар Чотов и още:

В импровизирани домашни условия разработих първия велосипед „Лисичка“. Той претърпя много промени и модификации, за да стане във варианта, в който е в момента, а и още търпи промени, насочени към разширяване на възможностите на детския велосипед. Въпросът с препитанието чрез ръчен труд е малко сложен заради производителността на този вид дейност и цената, която трябва да бъде съобразена с пазарния принцип, на който е базирана нашата икономика. Тук се получава лек разрив между физическите възможности за производството и крайната цена, която не е ниска, в сравнение с фабричните изделия за деца. Оправдана е спрямо качеството и спрямо усилията, които отнема направата, но за момента вариантите са два- единият е да запазим предимно ръчния формат на производство и да си добавяме към бюджета със странични дейности. Другият е масовото производство – нещо, което правят повечето производители. То спомага за големия обем на произведените бройки, но се губи индивидуалността.



Вече втора година се опитвам да събера подходящи хора в екипа си, с които да успеем да запазим индивидуалността на всеки един велосипед или поне на малки серии, за да продължи да бъде велосипедът бутиков, но да вдигнем малко производителността на труда. Трудностите не са обусловени от географската ни локация, а са заради самото изделие, което се опитваме да правим. Не мисля, че би било по-лесно такава дейност да се извършва и да носи приходи в други по-развити икономики, заради простата причина, че производителността не е висока. За да се стигне до масово производство, инвестицията ще е огромна – за механизация и трябва силен екип и маркетингова стратегия. Процесът е бавен и съвсем не е лесен.

Чавдар Чотов е убеден, че чрез детското колело „Лисичка“ помага на децата и техните родители да излизат по-често в парка и сред природата и да не забравят, че освен забавленията пред компютъра, има много по-здравословен начин за прекарване на свободното време – на чист въздух извън дома и училището.

Като цяло аз съм търсещ човек, много съм сменял професиите и нещата, които съм учил. Завършил съм езикова гимназия, следвал съм международна икономика, в Софийския университет учих индология заради любопитството ми. Работил съм като търговец и ски учител, което допълнително ми даде любов към децата. В момента се занимавам с писане на програми за дървообработващи машини с компютърно управление. Постоянно се опитвам да се развивам в различни сфери. За мен солта на живота е пътуването и това човек да се учи постоянно. Надявам се с помощта на приятели да направим продукта достъпен в интернет за повече хора. „Лисичка“ не обхваща само велосипедите. Имаме идея да разработим и детски играчки, които биха развили двигателната култура и да достигнем до много повече деца.

Снимки: личен архив