Кариерата на Роберто Аланя прилича на роман. Родителите му са сицилианци, живеещи в парижко предградие. В семейството всички пеят, а Роберто не е човекът с най-хубавия глас. Често го молят да замълчи, за да не пречи, когато пее чичо му – той е певецът на фамилията. Но пък младият Роберто разполага с вдъхновение и упорито се учи от записите на големите тенори от миналото. Години наред обикаля парижките кабарета и пее като си акомпанира на китара. Тайно обича операта, а идол му е Лучано Павароти. Когато Павароти пристига в Париж, за да се срещне с почитатели в магазин за дискове, Роберто успява да се промъкне до него и да му каже няколко думи. Явно казва точните думи, защото получава покана за прослушване от Маестрото и така стига до финала на конкурса „Павароти” във Филаделфия. Печели го. Годината е 1988, а Аланя е на 24 години. Така се ражда новата звезда. Веднага Глайндбърн го пожелава за ролята на Алфред от „Травиата”, след това получава покани за същатата опера от Монте Карло и Миланската Скала. Възхитен от младия тенор Рикардо Мути, който тогава е в Милано прави с него и „Риголето”, и „Бохеми”. Така започва световната му кариера. Още през 1995 година идва първото голямо признание – наградата на името на Лорънс Оливие за ролята на Ромео от „Ромео и Жулиета” на Гуно. И ако в италианския репертоар Аланя буди възхищение, то за френския става незаменим – Де Грийо, Вертер, Фауст, Дон Хосе, Дон Карлос (френската версия на операта „Дон Карлос”). Дискографията му е огромна. Още през 1993 г. за EMI той записва диск с най-известните френски арии и още един с италиански. За други фирми съставя необичайни рецитали например един посветен на Берлиоз или на редки пиеси от френския репертоар. Оттогава са и записите на „Любовен еликсир”, „Риголето” и „Травиата”. През 2004 подписва договор с „Дойче Грамофон”. Първият му албум за фирмата е „Роберто Аланя пее Луис Мариано”. Той става платинен диск, а Аланя добива невероятна популярност и извън оперните среди. Този диск събужда много коментари. Някои от почитателите на френския тенор го упрекват, че е изоставил сериозните си ангажименти, други го възхваляват, но всички си дават сметка, че за идола на поколения ценители на музиката Луис Мариано никога не се е говорело повече. Турнето на певеца започва от страната на баските – родината на легендарния певец. Самият Аланя си спомня своята баба, която слушала в захлас изпълненията на „Певеца от Мексико”. Разбира се огромна заслуга за всичко има и Иван Касар, който прави аранжиментите на песните, дирижира оркестъра и организира турнето.
След четири години излиза още по-вълнуващият сицилиански диск. От него са продадени 350 000 екземпляра. Успехът е неописуем. Това води до национално и международно турне и нов запис за СD и DVD от концерт на арената в Ним през 2009 година. На арената присъстват 10 000 души. Като любимец на огромна и най-различна аудитория Роберто Аланя участва в телевизионни шоупрограми, заедно с вариететни артисти, включва се в благотворителни концерти, пее на тържествени церемонии – в Рим за Папата, в Париж за 14 юли. „Благодарение на сицилианския си албум разбрах, че когато се оставя на инстинктите си и на чувствата си емоцията достига неудържимо до публиката. Това, което се опитвах да направя чрез операта, го сторих с този албум. С предишния си диск отдадох почит на един артист когото обичах, но това не бях аз. Подражавах на един невероятен тенор – усмивката, темперамента, репертоара. В действителност аз съм по-драматичен, по-мрачен, по-носталгичен, по-тъжен, по-романтичен. Ето точно това представям в сицилинския си албум. Там, това съм аз. Затова има толкова голям успех. Когато пеех песните виждах хора да плачат, въпреки, че не разбираха думите. Тъй силна беше емоцията. Впрочем след тези песни, когато пях в „Селска чест” се чувствах много по-уверен, а зрителите казаха, че съм бил по-истински като Канио от „Палячи”. А и сигурно е така, защото историята на операта повтаря моята съдба. Да бъдеш на сцената въпреки всички лични драми, защото публиката е платила. Впрочем аз съм тъй всеотдаен с всяка своя роля. Когато бях Вертер мислех че ще умра, изпаднах почти в положението на героя си. Наистина тогава се появиха и моите здравословни проблеми. (През 2006 г. Аланя претърпява операция – откриват доброкачествен тумор в дясното му око). Това беше и времето, когато и между нас с Анжела нещата не вървяха добре и искахме да разделим кариерите си. Изпълнението на Вертер само задълбочи проблемите ми. Лошото беше, че след Вертер бях Орфей на Глук. Драмата ми беше пълна, а после ми казаха: „Орфей беше ти”. В живота на Роберто Аланя има две жени. Първата му съпруга Флоранс Лансиен умира рано – през 1994 г. Има с нея дъщеря Орнела, родена през 1992 година. През 1996 г. се жени за румънското сопрано Анжела Георгиу. Двойката е сред най-обичаните и най-обсъжданите във Франция. Често пеят заедно, както и често записват заедно. Албумът им „Дуети и арии” намира място в британската класация през 1996 г. Двамата записват филмовата версия на „Тоска”, режисирана от Беноа Жако. Съвместният им живот е белязан с раздели и събирания, но това явно все повече събужда интереса на журналисти и почитатели към тях. Всяко тяхно съвместно явяване привлича вниманието. От 2008 година Роберто Аланя е Кавалер на почетния легион. Мечтае да запише песните, които сам е създал когато е бил на 18.
Променљиво облачно
Претежно облачно
Облачно