Възможно ли е „постдигитално съществуване“

Отговор на този въпрос ще потърсим от 19 до 28 юни, когато за втора поредна година Пловдив ще е домакин на  Международния фестивал за дизайн и визуална култура ONE DESIGN WEEK. Темата на седмото издание на фестивала е Digital One и ще бъде разгледана в специално създадената изложба „Постдигитално съществуване“. По традиция форумът събира изтъкнати имена от цял свят, добре познати в сферата на дизайна и визуалните изкуства, представящи добри практики и актуални тенденции в сектора. Куратор на изложбата е Рене Беекман, холандец, който живее и работи в България от 12 години. Той е художник, преподавател и съосновател на магистърската програма „Дигитални изкуства” в Националната художествена академия в София. Ето какво ни разказа той на български език…

Заглавието на изложбата Being Post-Digital произлиза от книгата „Дигитално съществуване” на Николас Негропонте от 1995 г. В нея той описва прехода от аналоговия към дигиталния свят. Всичко се случи много бързо и това, което тогава си го представяхме като дигитално, се промени коренно. В началото си мислехме, че компютрите са : екран, клавиатура… Докато тези дни Google съобщи, че ще правят някои от дрехите, като част от интерфейса за управление на компютрите около нас. Това е период, който от 15 г. се нарича постдижитъл. На български език тази дума означава, че това което е било „преди” вече е приключило. Но всъщност  Being Post-Digital продължава и ще продължава да се развива… В тази изложба ще бъдат представени творби, които вече не се ползват по традиционния начин, няма много видео прожекции, но имаме живопис, скулптура и много други работи, изработени дигитално или на концептуално ниво дигитални.

През 2000 г. известният композитор на електронна музика Ким Каскон въвежда за първи път думата „постдигитално“. Оттогава терминът е широко използван в дискусии за съвременно изкуство и култура. Той описва ситуацията, в която вече не сме загрижени от това да станем дигитални. Нашият свят вече е напълно дигитален и това дълбоко променя начина, по който живеем, работим и мислим. Дигиталното вече не е инструмент, а практика, която има отношение към света. Изложбата ще покаже работи на близо 20 артисти от 8 страни, които творят през погледа на тази постдигитална ситуация. Рене Беекман ни разказва за някои от тях:

Ще ви представя трима интересни чуждестранни художници. Това са Ади Вагенкнехт – американска художничка, която живее в Австрия. Работата с която ще участва Black Hawk Paint комбинира хакване на готова технология с концептуално изкуство . Тя използва дрон вместо четка и създава живопис, която провокира смесени чувства на романтика към технологията и творческата експресивност. Белгийският художник Фредерик де Уилде работи на границата между науката и изкуството. Интересува се от творческия резултат при пресичането на двете области и от хакването на квантовия шум, основата на нашата Вселена. За създаването на своите творби, той работи с лаборатории и университети от цял свят, включително и с лабораториите на НАСА. В тази изложба де Уилде ще покаже две малки скулптури, създадени по данни от квантово измерване, направено в лаборатория в Австралия. Карл-Йохан Росен е от Швеция ще се представи с работата си I speak myself into an object. Проектът му едновременно е книга и компютърна програма. Компютърната програма съдържа дизайна и оформлението на самата книга, като част от кода й е и съдържанието на самата книга. Когато стартираш софтуера, той възпроизвежда оформлението на книгата със софтуерния си код като нейно съдържание. Съдържанието на книгата е написано на програмния език С++. Този език обикновено е предназначен да бъде писан от хора и четен от компютри. Когато четем книгата на глас, този програмен език се превръща в говорим език и ни дава възможност да разберем кода по нов начин – ни обяснява нашия събеседник.

Попитахме го  за отражението на дигиталната революция върху нашия живот, а той с усмивка ни отговори: Аз не вярвам, че ще дойде време в което ще ползваме техниката по-малко, напротив – ще се ползва все повече, и повече – каза в заключение Рене Беекман.