Проф. Николай Овчаров: Перперикон ще бъде разкрит напълно при някое от следващите поколения

И тази година продължават проучванията на свещения град Перперикон в Източните Родопи с история от 7 хилядолетия. Очаква се археологическият сезон там да завърши до 10 септември. 16-та година от разкопките на Перперикон е много важна за археолозите - те трябва да завършат проучванията на Акропола заедно с двореца-светилище. „За разлика от класическите антични градове в равнината, където човек знае предварително какво да търси, на този скален връх нещата са разположени съобразно природните дадености” – отбелязва ръководителят на изследванията проф.Николай Овчаров. На учените се наложило да разкопаят около 90 процента от Акропола, за да намерят централния площад. И го открили: изсечен в скалите, с размери  приблизително 30 на 30 метра, обграден отвсякъде с представителни каменни сгради.

„Перперикон е може би най-нашумелият обект през последните 15-16 години у нас. Неслучайно той е посещаван от огромно количество туристи – над 250 хиляди човека годишно. Но вече има и своето място в световната археология.” – каза в интервю за Радио България археологът. Неотдавна той заведе ръководителите на дипломатически мисии у нас на Перперикон. 

„Немският посланик тогава сподели, че негови приятели археолози са му направили списък с обекти, които трябва да посети, и Перперикон е бил на първо място. Така че славата му расте, имаме и доста чужди туристи – немци, французи, американци… По отношение на неговата значимост мога да кажа, че вече нямам представа колко статии са написани за него в световните медии.”

За популяризацията на древния град е допринесла и книгата на големия британски изследовател Филип Кар-Гом  „Свещени места от Стоунхендж до Сантяго де Компостела”, в която са представени 50 свещени места на планетата.

„Без да се познавам въобще с него, той е стигнал до извода, че Перперикон заслужава да бъде сред обекти като Мачу Пикчу и Сантяго де Компостела. Тоест, ние имаме един обект, който е познат в света. Разбира се, още много има какво да се прави по него – и като инфраструктура, и като реклама. Но, така или иначе, той върви с много стабилни крачки към своята световна известност.”

Кога той ще бъде разкрит напълно?

„При някое от следващите поколения, защото той е много голям град, но ние имаме определена цел, която трябва да изпълним тази година. Това е изследването на Акропола на Перперикон, на крепостта в най-високата част. Надявам се, че ще успеем. След това започваме южното подградие, което е било не по-малко важно от Акропола. И може би в някои отношения ще се окаже дори по-значимо, защото има вероятност там да бъдат основните храмове. Става дума за езическите храмове, както и за средновековните църкви”.

Перперикон има внушителна биография. „В каменно-медната епоха нашите предци на това място са почитали Бога-слънце – отбелязва археологът.- През Второто хилядолетие преди Христа, в късната бронзова епоха, той вече е огромно светилище с олтари. Но най-големият разцвет в дохристиянския му период е през ІІІ-ІV век, в Римската епоха. Тогава римляните, които уважават тракийските култове, превръщат това място в град с улици, колонади, площад, храмове…”

При сегашните разкопки е намерена бронзова статуетка на бог Аполон, оброчни плочки с изображения на божеството Тракийски конник. Открити са много монети от различни епохи. Сред тях са сребърни монети на цар Иван-Александър /1331-1371г./ „Специално ги подчертавам, защото този район  през Средновековието е бил по-често в ръцете на Византия. За Перперикон често се водят ожесточени войни между нея и българската държава. Това са всъщност заплатите, изпращани от столицата Търново на войниците от гарнизона, когато българите държат контрола над Перперикон и Източните Родопи” – посочва проф. Овчаров. Сред находките, показани сега от него в София, са старинни сребърни пръстени и нагръдни кръстове. Има и три железни предмета. Единият е брадва, другият – чук с длето. Много рядък обаче е тракийският меч ромфея, дълъг близо 150 см. Такива мечове, най-общо казано, са използвани от ІV век преди н.е. до края на римското присъствие по нашите земи.