Културна хроника

„Балетът отвътре” – изложба на Светослав Николов-Чапи

Едва ли можеш да разкажеш по-добре за балета, ако не си бил част от него. Подобен е случаят със Светослав Николов-Чапи, бивш балетист, посветил се на фотографията. „Балетът отвътре” – така се нарича изложбата му в софийската галерия Art Place Interpred. Нежност и страст, копнеж и изящество, възторжен полет на сцената, но и умора, излизаща наяве зад кулисите. Всичко това можем да видим в творбите му, разкриващи света на танца отвътре. Доколко изкуството на балета е благодатна тема за фотографията?

Това е грация, одухотвореност, предадена от човек балетист, който знае какви точно моменти да улови. Това, което виждаме в неговите фотографии, е празник за окото – разказва за Радио България галеристката Валентина Димитрова. – Насладата за зрителя според мен е голяма. В нашата галерия виждам възхищението на много зрители от експозицията. Едни от най-истинските моменти, запечатани в неговите фотографии, са не от сцената, а зад нея. И всъщност това е балетът отвътре… Подобни находки не можем да видим при фотограф, който снима пред сцената. А той улавя тези мигове и мисля, че те затова са му толкова любими. С огромна обич към балета той създава своите фотографии.

Още в детска възраст Чапи започва да снима с апарата на баща си – стар немски „Байрет”. И трупа опит с годините. А балетът го научава на  изчистени форми и линии. Всичко това може да се види в майсторските му фотоси, създадени по време на балетни спектакли и репетиции. Сега Светослав Николов пътува с артистите от Националната ни опера и балет в турнето, започнало от Словения и продължаващо в Германия и Япония.

Иван Яхнаджиев и Паскал в Дома на Европа

На 7 септември известният художник Иван Яхнаджиев откри своя изложба в Дома на Европа в София. За него тази сграда е преди всичко символ. Точно преди 20 години синът му, завършил Италианския лицей в София, отива да учи в Перуджа. А баща му държи да го посещава.

Това беше един, бих казал, и малко тъжен момент, защото на всеки три месеца трябваше да идвам, да се връщам в България. Знаете, опашките пред посолствата бяха големи, случват се проблеми с визата… Освен това, не биваше да се закъснява, трябваше точно в уречения час да се върнеш, да отлетиш. Това беше причината и да специализирам там една година, за да мога да остана, тъй като тогава не можеше да пребиваваш повече от три месеца. Тъжен период… Сега нещата вече стоят по различен начин. Мога да отида в Италия, да живея там. Слава Богу, че я има тази сграда. И това е причината да й се радвам толкова и да приема поканата да направя тази моя изложба. Една част от картините са рисувани в Рим, където живея при сина ми. И една част – тук в България. Но общото, което е между тях, е колоритът. И установих, че между Рим и София колоритът е почти еднакъв – и като слънце, и като изживяване. И така стана тази изложба.

Любопитно е, че преди десетина  години художникът взема новия тогава албум на поп изпълнителя Христо Паскалев-Паскал, и го занася на сина си в Перуджа. Песните му очароват студентите. Певецът, по линия на баща си, има италианска кръв. И никой не се съмнява, че той е италианец. Известен с с богатия си репертоар от над 250 песни на 20 езика, той е ненадминат в италианските песни.  

Впрочем, той готви дванадесети албум с най добрите от тях, както и концерт-спектакъла „Любов по италиански”. Най-великото чувство е в основата и на тиражирания преди броени дни диск на изпълнителя – „Шлагерите на Европа”.  В него са събрани едни от най-красивите песни на Стария континент.

Унгарска, полска, португалска… На 15 езика направих песни от страните членки на Евросъюза. Един много хубав албум, който ми дава познания за културата, за творчеството на европейските народи, който ме обогатява и ми дава възможност да се докосна до най-хубавото – песента. Защото за песента няма граници. Тя докосва сърцата, душевността на всеки един човек, който обича музиката. И мисля, че няма такъв, който да не обича музиката.

Снимки: Art Place Interpred и Венета Павлова