Подкаст на српском
Величина текста
Бугарски национални радио © 2024 Сва права задржана

Марио Хосен: „Музиката е извън времето“

Фотографија: архив

На 31 май в НДК, в зала 6, като част от програмата на Софийски музикални седмици, меломаните ще имат възможността да чуят произведения на Бах, Моцарт и Менделсон в изпълнение на струнен оркестър „Камерата Орфика“ на НБУ. Диригент и солист е Филип Бернолд – флейта (Франция). Солисти са и маестро Марио Хосен – цигулка и Адриан Йотикер – пиано (Швейцария).

Проф. Хосен прави своя дебют като солист с оркестър на 8-годишна възраст. Получава образованието си в София, Виена и Париж. Солист с международна репутация и почетен професор на Нов български университет, той има завидна преподавателска кариера и студенти, носители на едни от най-високите отличия от конкурси и фестивали в Европа и Азия. Концертира с множество оркестри, между които са Английски камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничен оркестър Чайковски на Московското радио, Оркестър на Миланската скала. Основател и артистичен директор е на международната академия и музикален фестивал “Орфеус”, които се провеждат ежегодно във Виена. Проф. Хосен свири на цигулка “Гуаданини” от 1749 година, предоставена от Австрийската национална банка. 

Много се радвам, че съм ваш гост и че ще представим интересна и претенциозна програма пред софийска публика – казва проф. Хосен. – Концертът е от цикъла „Солисти-интерпретатори”, продукция на НБУ и НДК. Ще предложим музикален калейдоскоп в епохите – през Бах и класиката на Моцарт до романтичния Менделсон. Нашият гост проф. Филип Бернолд е емблематична фигура на френската флейтова школа, един от най-големите концертиращи артисти, с много активна концертна и преподавателска дейност по света. Радвам се, че прие поканата ми да води този концерт. Програмата включва Втора флейтова сюита на Йохан Себастиан Бах, Менделсон – Концерт за пиано, цигулка и струнен оркестър, в който солирам аз и Адриан Йотикер на пиано. Кулминация  на събитието ще бъде 40-а симфония на Волфганг Амадеус Моцарт – любима и обичана творба на гениалния австриец. Щастлив съм от възможността точно с маестро Йотикер да изпълним концерта на Менделсон,който записахме преди няколко години с „Камерата Орфика”, за швейцарската звукозаписна компания „Дорон”. Той е един от водещите световни пианисти и професор във Висшата академия в Базел и в Университета по музика в Мюнхен. Един от най-големите интерпретатори на Брамс и Бетовен. С него ни свързва многократно творческо сътрудничество. 

Концерт за пиано, цигулка и струнен оркестър от Менделсон, изп. Марио Хосен, Адриан Йотикер и „Камерата Орфика”
Цикълът „Солисти-интерпретатори” в НДК винаги свързваме и с Фестивалния конгресен център във Варна, където повтаряме същата програма. Много се радвам, че залите винаги са пълни и с нетърпение очаквам срещите със софийската и варненската публика, която обичам. Самият творчески процес е концертът – като творческа магия и вълшебство е нещо уникално, защото част от него е разбиращата публика, меценатите, хората идващи на музикален празник и тази енергия, е една етерична атмосфера, където изпълнители и публика са едно. Силата на емоцията от моментите, създадени от гениални композитори и вкарани във времето. Защото едно музикално произведение протича във времето, следтова вече го няма. То остава само в нашите представи и емоционални спомени. Но самият енергиен процес на един концерт, може да трае един или два часа и симбиозата между изпълнители и публика понякога да е толкова голяма в процеса на възпроизвеждане на една гениална мисъл, на съпреживяване на емоциите на гениални хора, че мога да кажа, че срещите с българската публика са една магия и преживяване,трудно изразимо с думи.


За меценатството в България, за младите музиканти, които ни прославят по света, проф. Хосен споделя:

Аз съм оптимист, защото смятам, че в България има хора, които носят възрожденския дух. Това, което се е случило в 19 век в нашето общество, може да се случи и в началото на 21 век. Има и хора, притежаващи по-глобална представа за мястото на изкуството и човешкия живот в общочовешкия контекст, и оттук и за приноса на България към него. Убеден съм, че в бъдеще ще има хора с възможност и желание, отношение към бъдещето на културата ни и в исторически план, защото чрез нея и просвещението ние създаваме облика на бъдеща България, но не след пет или десет години, а след петдесет. Може да се повлияе на културно историческите процеси. Тези българи и особено техните деца, които учат в чужбина и се връщат, за да продължат делото си тук, имат родолюбиво възрожденско чувство. Погледнати отстрани, процесите са трагични, защото виждаме млади хора, които поради липсата на културна политика, още от юношеска възраст напускат България, за да си търсят късмета в чужбина, дори и недостатъчно подготвени. Последните 25 години загубихме тези устои и основи, изградени много добре от старата българска школа, която функционираше и създаваше плеяда от великолепни музиканти. Те получаваха образованието си тук, част от тях продължаваха делото си у нас, а други отиваха като водещи оркестранти, концертмайстори в европейски оркестри и продължават да издигат реномето на България като една държава с добри традиции. Една от моите каузи е да се връщам в родината и да спомагам за възраждането на българската цигулкова школа. В момента имаме над десет рядко талантливи и мотивирани млади хора, печелещи конкурси в чужбина и връщащи се тук, за да радват публиката ни, която трепти с успехите им и те завършват обучението си именно тук, на едно много високо професионално ниво. Студенти и преподаватели работим в симбиоза върху една красива и романтична кауза – възраждането на цигулковата школа на България.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!