Подкаст на српском
Величина текста
Бугарски национални радио © 2024 Сва права задржана

Даниела Русева рисува с вино и носи дух на нещотърсач

БНР Новини

Сякаш вятърът играе с рисунките й в един ефирен свят. И как иначе, щом душата й се вслушва в шепота на ангелите и с финес ни доверява съкровени късчета живот.

СнимкаЛюбовта, примесена с небесните послания и съкровеното споделяне – интимният свят е неизменен гост в картините, които Даниела Русева излага в пловдивските галерии. Тази фина нишка, свързваща всяка една творба, отвежда и към най-новите рисунки... с вино. Те ще бъдат изложени на 16 ноември в културния център “Бялата къща” в Стария град под името Deep Red. В направата им не са използвани бои, пигменти или друг, присъщ за художниците материал, а само органични материали като чист памук, вода, винена шлака и молив.

На едно дефиле на младото вино в Стария град се роди идеята да се рисува с вино – спомня си художничката. – Тогава заедно с няколко художници опитах да рисувам с винени утайки върху използвани филтри – шихти, и ми достави голямо удоволствие. Впоследствие започнах да експериментирам – и макар че съм художник живописец, редом с платната правя и винени рисунки.

СнимкаЗа тези миниатюри посветените в изкуството казват, че завладяват с откровение, простота, лиричност. И още – една неподозирана функция на виното, едно блаженство, един порив, едно послание за любовта! Така с омайни думи, опияняващи като пенлива течност, въображението бива отвеждано в трансцедентални светове, включително чрез виното като Божията кръв.

С вино се влюбваме, с вино преливаме, с вино може да се рисува, с вино може и да се обича – обяснява авторката. - Изобщо всичко е въпрос на усещане. Сюжетите и заглавията пък са провокативно цветни, в които се преплитат страст, любов и вино - “Думи и вино”, “Любов и вино”, “Ангел”, “Нарисувай ми сълза”, “Трите музи”, и няма как да бъдат други.

Има моменти, в които човек рисува страдайки, и други, докато се радва. Ала в каквото и емоционално състояние да се намира, Даниела Русева разтваря душата си докрай, без свян да довери най-свидните си тайни. Затова и в изложбата си „Страници” – на пожълтели като вехт спомен листове, сякаш откъснати от стар дневник, художничката споделя за своите ангели-хранители, които я закрилят винаги. Не бива обаче да свързваме ангелите само като Божи пратеник, защото по този начин се отнасяме единствено в отвъдното, категорична е тя и като доказателство за думите си не спира да се вглежда в лицата около себе си, търсейки сред тях и земните ангели. Много ми се иска хората да имат ангелски облик, пожелава тя. И сякаш върнала се в детството с присъщата му простодушност и чистота, избира най-прости форми и наивистични цветове, за да запази върху хартия спомените си.

СнимкаПрипознавайки се в любимата на всички деца героиня Пипи Дългото чорапче, Даниела Русева също възприема себе си като нещотърсач.

Да, наистина имам креативен и експериментаторски дух, поне така казват моите приятели – признава тя. – Дори ходейки по плажа, на най-неочаквани места, мога да открия камъче или каквото и да било друго и да усетя, че това е “моето нещо”. И затова съм нещотърсач – иска ми се да открия един много по-първичен и прост свят и за живеене, и за творчество. Това обаче е много трудно, така че ще продължавам да го търся.

В класната стая на пловдивска гимназия, където преподава изобразително изкуство, пред статива или пък на онези все още неотъпкани от нейните нозе пътеки, където винаги успява да опитоми по нещо свое.

Снимки: личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!