Търсещите закрила пристигат в България от различни държави. От началото на 2013 г. до средата на август, по данни на ВКБООН у нас 425 души от Сирия, 160 от Алжир, 93 без гражданство, 87 от Мали, както и от още 38 страни, са кандидатствали за статут в България. Много от тях са били жертви на преследване.
Чуйте документалния разказ на Ирина Недева, която следи темата за Хоризонт от както сме член на Европейския съюз.
На английски има дума notorious - означава известен. Често върви с добавката “печално” известен. В репортажите от Гърция се среща често в съчетание с темата за ситуацията на Гърция с бежанците. Обикновено след това следват звуци и картина като тази от преди седмица. Евронюз - Бунт на задържани в лагера Амигдалеза имигранти. Те запалват леглата и бельото си след съобщението, че удължават задържането им от 12 на 18 months. И защото спират тока в бараките, където около 1700 имигранти остават без климатик в непосилните жеги близо до Атина.
Амнести интернешанъл нарича системата за убежище в Гърция “срамна”.
Трябва да знаем кой път води до подобна печална слава.Защото няма да е добре нашата държава България да си добави и такава слава - на място, в което търсещите убежище пожелават отново да се върнат там, откъдето са бягали. Даже там да са падали бомбите падат върху главите им, а страхът от насилието да си вцепенява и във съня.
“.... Татко искаш да ни убиеш, казваше Ибрахим и ме удряше с ръчички. Още не говори с цели фрази, само 2 пъти е проговарял така - Тогава в Сирия като падаха бомбите и сега в България”. Казва Мохаммад Хауаш от Сирия, който драматично пресича границата преди 3 месеца с жена си и двете си деца. След границата попадат в ръцете на гранична полиция, а след това в Дом за временно настаняване.
Две са тези места в България - в Бусманци и в Любимец. В Любимец попада и семейството на Мохаммад след бягството от окървавена Сърия въпреки, че от първия момент подава молба за закрила, а след заявление, че търсиш убежище не би трябвало да следва принудително затваряне. Според Диана Даскалова, основател на Центъра за правна помощ Глас в България, това става заради пропуск в законодателството.
“Той е свързан с момента на започването на процедурата, според която търсещите закрила се квалифицират като такива. До този момент те се считат за нелегални имигранти и биват настанявани в домовете за временно настаняване в Любимец или Бусманци. В рамките на 2 до 3 месеца остават там, докато молбите им бъдат регистрирани. Забавянето на тази регистрация е в резултат на празнота в законодателството и се налага, заради липсата на места в общежитията към Държавната агенция за бежанците – Пъстрогор, Баня и Овча Купел-София”.
Пренаселени домове, неспазване на срокове, липса на условия за малки деца - това е само началото.
Проблем номер едно: От Домовете в Бусманци и Любимец рядко излиза информация сама. Трябва да си чул, да ти кажат, да питаш. Хората които са били там и научават какво става вътре се страхуват да говорят, а пък институцията - Домът, който е към дирекция Миграция на МВР - не предпочита да го прави.
В наименованието на Дома пише за временно настаняване. За една част от хората там и за правозащитните организации обаче изразът прикрива друг - неправомерно принудително настаняване. Защото освен нелегалните имигранти и чужденците чакащи депортация, сред обитателите на Дома в Бусманци има хора пресекли границата в търсене на хуманитарно убежище, хора кандидатствали за статут, които чакат понякога с месеци решението на Агенцията за бежанците.
Както названието на този Дом има два варианта, така има и две картини за това, какво става вътре - тази която виждат институциите, и онази, която виждат хората вътре. В картината, която ни разказват институциите има национална стратегия в областта на интеграцията, убежището и адаптацията 2011-2020, Стратегия за национална сигурност, Национален съвет по миграционна политика, има работни срещи, хармонизиране на закони, има работни групи, семинари, отчитане на ремонтирани пространства, новооткрити защитени зони за деца, или новопостроени сгради като тази в Любимец.
В другата картина обаче, в тази, в която попадат чужденците, които бягат от насилие и конфликти и търсят глътка въздух в България, ги има добре боядисаните стени, но няма много други важни неща – няма човешко отношение към тях вътре в системата, като към хора.
За да се „отделят“ от останалите в общата за 20тина души стая те поставят одеала или чаршафи около двуетажните легла.
Завесата е пълна. Не само между семействата в общата стая. Завесата разделя Дома и света - на вътре и вън.
Как живят хората вътре научаваме и от разкази?
Истории за страх, гладни стачки или даже любов в невъзможни условия.
Давид от Монтана и Аревик от Армения – история, която първи разказахме в Хоризонт. Аревик беше отведена след акция на гранична полиция от дома на своя любим арменецът Давид и затворена зад железните огради на Дома в Бусманци. Там тя разбра, че с любимия й Давид чакат дете. Връщане назад във времето с архива на Хоризонт. Април 2010 - след почти месец пребиваване в Бусманци, когато двамата обявиха гладна стачка.
"Защото искаме Аревик да се прибере у дома. Стачкуваме, гладуваме, и докато Аревик не си дойде няма да спреме, и вода отказваме. Аз, баща ми и майка ми. Ако има дело да чака поне тук при нас, защото тя не е престъпница, за да бъде в Бусманци", казва Давид. Въпреки че е бременна Аревик реши да гладува: "Аз не мога повече, и ми е много лошо, не мога да се храня тук, с яденето, което ми дават. Аз искам да изляза оттук и да отида към моя съпруг".
Още по-назад във времето - историята на Джавед Нури от Афганистан. На втората година от задържането му в Бусманции прави опит за самозаплване. През 2010 вече на свобода той сподели: " Не можех да си представя, че никой няма да ми казва не отивай, спирай. Защото бях на режим там. Казват ти спи, ставай и аз като ме пуснаха тук по тази пътечка все чувах “спирай, къде ще ходиш?!”
Спирай къде ще ходиш? Джавет обаче не спря. Вече не знаем къде е.
Помним Оладотун Йбитуй - Ола, от Нигерия, живял от малък в България, с перфектен български и още по-перфектен английски (родителите му са писали учебници по английски език за българските деца).
Парите, управляват, парите управляват. Така рапира Ола. Ола не завършва средно образование заради проблема лични документи…. Така се сблъсква и със системата Бусманци. А после с търсенето на работа в България. Въпреки това трудно, но Ола продължава да върви, както казва в авторската си песен “Продължавай да вървиш”, която за пръв път излъчи по Хоризонт преди 2 години….
Тази седмица научихме за гладна стачка на иранско семейство с деца, които вече от три месеца е първо в Любимец после в Бусманци-София. “Във всяка стая живеят 32 души, стаята е 40-50 м. Всички легла са заети, хора от всякакви националности. Напрежението изнервя, има сбивания. Купиха камери и казаха, че те ще осигурят сигурността, но се случваха кражби. А охраната само обещаваше да прегледат записите, без резултат. Потърпевшите предупреждаваха, че ако хванат крадците ще стане лошо. Крадците пък видяха, че или камерите не работят или на охраната не й пука и започнаха да задигат по-големи неща - телефони, обувки. Това предизвика сбивания, скандали и след това започна и стачка. А тогава изпратиха специалните сили, накараха всички да легнат на пода - стари и млади, и започнаха да претърсват хората”.
Адвокат Диана Даскалова обяснява гладните стачки и днес с неяснотота относно бъдещето, липсата на информация и добра комуникация, а не толкова с битовите условия. “Кога ще бъдат прехвърлени (от домовете от затворен тип) към тези на Държавната агенция за бежанците е въпрос на който никой не може да отговори. И състоянието на незнание и продължително очакване води до ескалация на напрежението им, а някои от тях за жертви в страните от които бягат и това води до една допълнителна травматизация на тези хора.”
Сегашно време - август 2013. От 10 ноември 2011 с промяна в чл. 16 на съответната Наредба, Гранична полиция няма право да настанява в Бусманци и Любимец чужденци, подали молба за закрила на границата. Трябва да ги прехвърли към центровете на Държавната агенция за бежанците. Оставането на придружените и непридружените деца в Домовете на МВР може да е само по изключение със срок до 3 месеца. Адвокат Диана Даскалова: “Стремеж за подобрение има, но дали на практика има подобрение, се въздържам да дам положителна оценка. Администрацията опитва да подобри нещата, но бройката на търсещите закрила рязко се увеличава и България за съжаление се оказва неподготвена”
Въпреки, че за 2012 година най-много подадени молби има за Германия, следвана от Франция и Швеция по данни на ВКБООН. По новините чуваме, че ни цитирам: "залива вълна" от нелегални емигранти. Ако нещо ни залива то са всъщност новини за емигранти, особено в лятната суша. Защото ако гледаме числата - броят на подадените молби за 2012 в България не достига даже пиковите години от 1999-2003 казва ВКБООН.
Това не помага обаче на факта, че страната ни е неподготвена.
Държавата се хвали с постижения, ремонтира и строи. Защо въпреки отделянето на средства, включително и на европейски пари се потварят недъзите във системата. Според адвокат Даскалова: "Вероятно не е само въпрос на финанси, които постъпват, но и на неправилно менажиране.”
През 2011 гражданско наблюдение установава, че прекомерно често се използва дисциплинарната мярка изолатор, че в Домовете не достигат преводачи, че чужденците изобщо не разбират какво им се случва и защо се оказват в нещо, което прилича на затвор.
Случва се и това - произвол от страна на служителите. Като този, за който ни разказа Мохаммад в Любимец:
Там вече беше много зле, отнасяха се към нас като че ли сме терористи. Незнам защо се отнасяха така, все едно че си в затвор. Беше много объркващо - ако изобщо говорят с теб служителите там говорят с много лошо отношение, нагрубяват, ругаят, използваха електрически палки.
Да обобщим, Дом или Затвор - разликата не е голяма. От домове към дирекция Миграция на МВР сега към онези, които са на Държавната агенция за бежанците - отворените общежития - Овча купел, Баня, и най-новият в Пъстрогор, действащ от 2012. И в регистрационно-приемателните центрове на ДАБ има дефицити. Сирийци, иракчани, африканци, афганистанци. Обстановката не е добра, броят на хората тук нарастна до около 600, от тях много жени, деца и даже новородени, научаваме го от Принц, сомалиец, който също е минал по този път. “Настаняват в една стая различни семейства - баща, дъщеря, син с друга жена, друг мъж, хората нямат лично пространство. Смениха правилника и съпруг и съпруга не могат да бъдат настанени заедно в една стая, а трябва да са разделени. Някой идва със жена си чак от Африка или Азия и тук им казват, че трябва да бъдат разделени. Що за правилник, що за закон е този, който разделя съпруг и съпруга и настанява две или три семейства в една стая?”
Препълнените институции, дефицитът на места, всичко това може да е повод и за пълнене и на джобовете - веднъж официално през бюджета на ведомството за брой настанени, а вероятно и неофициално - под масата, както се съмняват някои от чужденците преминали през системата. А.Т. който е живял в Бусманци е виждал такава схема. “Някои хора, накрая са готови да платят на т.нар черен пазар - идват хора отвън и тези които искат да излязат им плащат за да потвърдят онези, че ще ги приемат да живеят при тях. Сега ако български гражданин потвърди, че има адрес на който да те настанят, може да те пуснат от Бусманци...” Схемата е между бивши настанени и български граждани, казва А.Т. и два пъти уточнява, че не става дума за служители или охраната на Дома.
Алтернатива на недостига на място, на неяснотата за чакането, процедурите, алтернатива на грубостта, алтератива на действията или на бездействието на институциите е да си … навън.
И тук сигаме до следващия капан. С бележката от ДАБ че си в процедура за закрила или даже със статута бежанец не може да правиш кой знае какво.
Проблем номер три: в зоната на голия бетон.
От МВР през ДАБ, от Любимец или Бусманци, през Овча купел, Пъстрогор или Баня - в един момент ако си чужденец търсещ закрила в България, който не може повече да търпи зад решетки или пък с 40 души в стая, може да се озовеш в...хотел Риц. Ето как според Диана Даскалова: “Поради липсата на места, има силен натиск върху търсещите закрила, които първоначално са задържани в домовете за нелегални имигранти, да дават външни адреси. Има допълнителни изисквания за начина на предоставяне на адрес, а това води до корупционни възможности. Хората, за да могат по-бързо да излезнат от задържането дават външен адрес, аведнъж дадат ли външен адрес, те повече нямат право да бъдат отново настанени в лагерите на ДАБ и губят правото си на финансова помощ, която е 65 лева (32 Euro/month) на месец на човек. Наистина е трагична ситуацията. Все повече хора са в безизходица, и в печална, нечовешка ситуация.”
"Хотел Риц", така иронично чужденците наричат един недовършен блок в покрайнините на София. Без фасадни стени, без прозорци. Оголена бетонна конструкция, която може да спре единствено дъжда или снега над главата ти.
Снимки от Хотел Риц се появиха в специалния доклад на ВКБООН от България, който излезе през юни тази, 2013 година. Защото даже да получиш мечтания статут, даже той да е статут на бежанец, а знаем колко трудно се дава такъв във България, може да останеш бездомен. Феномен, който потриса медународните хуманитарни организации.
“Къде е моят дом?” пита от заглавието си доклада. Един от изводите: Търсещите закрила пристигат в България от различни държави. Те често бягат от гонения в родината си, за да се сблъскат с нищетата по улиците на България - страна, която е “дом само на хартия”, пише в доклада.
Страна, в която тези уязвими и изтощени хора намират подслон в недовършен строеж.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,