"Каста дива" за триумфа на Софийската опера в Германия

Сред величествените възвишения на Баварските Алпи в Южна Германия, обгърнати в зеленина и тайнствени мъгли, се виждат два замъка – бял и жълт, Нойшванщайн и Хоеншвангау. В Хоеншвангау израства крал Лудвиг II, наричан "приказният крал" или "лудият крал". Той се възкачва на престола едва 18-годишен, отдаден на романтичните си блянове. Три години преди това е гледал за първи път операта "Лоенгрин" и оттогава е запленен от творчеството на Вагнер. В Хоеншвангау двамата се срещат и се сприятеляват, свирят заедно на пиано, разговарят за средновековните легенди и синтеза на изкуствата. Лудвиг II става голям покровител на Вагнер, изплаща огромните му дългове, мечтае да построи за неговите творби театър в Южна Бавария и чертае планове. Хоеншвангау

Кралят мечтае и за нов приказен замък, романтично разположен на далечната висока скала, сред вековни гори и буен водопад. Така построява Нойшванщайн (Нова лебедова скала) – дворецът, с който започват всички приказни филми на Дисни, който се е превърнал в емблема на вълшебството, който днес се посещава от милиони хора от цял свят. Влизам и аз и се потапям в прекрасна музикална приказка! В Нойшванщайн Лудвиг II се е обградил с образите от вагнеровите опери. В спалнята на краля в неоготически стил е изрисувана средновековната легенда за Тристан и Изолда. През тайна врата се влиза в дневната зала – цялата изпълнена с лебедови мотиви от операта „Лоенгрин”, дори по завесите и дръжките на вратите. Преминавам през коридор, направен като Венерината пещера от операта „Танхойзер”, към кабинета на краля, в който е изобразено състезанието на певците във Вартбург. А по модел на двореца Вартбург в Тюрингия на следващия етаж е направена голяма „Зала на певците” с отлична акустика. От 1933 г. по повод 50-годишнината от смъртта на Рихард Вагнер в нея се правят концерти с музика от гениалния немски композитор. Нойшванщайн

От кулите на замъка Нойшванщайн се открива прекрасна гледка към езерото Форгензее. А на другия бряг се вижда старият баварски град Фюсен и неговият нов Фестивален театър с 1350 места, построен преди 16 години. За тези години милиони туристи меломани са гледали в него мюзикъла "Лудвиг II", посветен на романтичния владетел, покровител на Вагнер. А това лято тук се случи много по-важно музикално събитие, при много по-голям интерес и с много по-силен отзвук – цялостното изпълнение на тетралогията "Пръстенът на нибелунга" на Вагнер. Фюсен
По време на четвъртата опера – "Залезът на боговете", заваля дъжд. В паузата, както обикновено, публиката излезе от театъра на брега на Форгензее, за да се наслаждава на прекрасната гледка към Нойшванщайн. И беше удивена от появата на двойна дъга точно над замъка, като две половини на пръстен. Сякаш Лудвиг II и Вагнер благославят тази постановка, коментираха развълнувани вагнерианци. И сякаш се изпълни мечтата на режисьора ѝ да "върне" "Пръстена" близо до мястото, където крал Лудвиг II е искал да построи театър за Вагнеровите опери. Забележителното е, че този режисьор – немски възпитаник, е българин – големият български режисьор акад. Пламен Карталов! И оперната трупа, която представи през септември 2015 г. във Фюсен "Пръстенът на нибелунга" пред вагнерианци от цял свят, е българска – Софийската национална опера! Фестивалният театър във Фюсен

Когато преди няколко години започна грандиозният проект българска постановка на "Пръстенът на нибелунга", само с български певци, малко хора вярваха, че наистина може да бъде завършен! А не сме и сънували, че може да бъде аплодиран на крака в Германия! Но ето, че се случи! И за мен това е изключителен пример за успешно грандиозно предприемачество в областта на културата! През годините все по-ясно се виждат силните козове, заложени в градежа му от акад. Пламен Карталов. Първият от тях е в здравите корени – традицията на големите български Вагнерови певци от миналото по световните оперни сцени. Рихард Тримборн - щастлив сред българските оперни певци

За да се "възпитат" новите български Вагнерови артисти, авторитетният германски консултант от Баварската опера Рихард Тримборн работи с певците от Софийската опера от началото на грандиозния проект българска постановка на "Пръстенът на нибелунга" до днес. Нашите певци безкрайно го уважават и обичат, а във Фюсен вагнерианци от Германия и немскоговорещи държави заявиха пред микрофона на "Каста дива", че прекрасно се е разбирал текстът в тяхното изпълнение на "Пръстена".

Аз съм от малък град на около 70 километра от Фюсен. Удивена съм! Да се пее на немски език е доста трудно! Те го направиха много храбро и добре, сподели дама, облечена в прекрасен елегантен вариант на типичната за Бавария, Австрия и Южен Тирол народна носия, нар."диндрл". Водещата Росица Кавалджиева сред немската публика

И още един силен коз беше заложен от акад. Пламен Карталов при „изковаването” на българския „Пръстен” – на диригентския пулт най-напред през 2010 г. застана именитият български диригент с успешна кариера на немските сцени Павел Балев – шеф диригент на Филхармонията на Баден Баден. А след това през 2012 г. продължи германският маестро Ерих Вехтер – генерален музикален директор на Операта в Детмолд и първи гост-диригент в Операта в Бон. Под тяхно ръководство и с новите инструменти, закупени специално за проекта – 4 Вагнерови туби, 8 тромпета, 4 тромбона, туба, 4 тимпана "Лудвиг" и 6 контрабаса, Оркестърът на Софийската опера израсна много в интерпретацията на Вагнеровата музика.

Но може би най-силният коз е приказната визия на сцената, създадена от режисьора Пламен Карталов, българския художник, който живее и работи във Франция, Николай Панайотов, и авторите на мултимедията Георги Христов и Вера Петрова. Футуристичната приказка, създадена от трансформацията и "хореографията" на 12-метров кръг, 7 конуса, поточна линия, куб, платформа, игра на светлината, непрекъсната динамика и полет на въображението, се възприема с лекота от зрителите от всички краища на света и се оценява единодушно от международната критика и публика като една от най-красивите постановки на "Ринга", модерна алтернатива на самоцелните търсения на "режи театъра" и в унисон с космическото излъчване на Вагнеровата музика.
След премиерата на "Рейнско злато" на 12-и септември във Фестивалния театър във Фюсен публиката "избухна" в повече от 10-минутни аплодисменти. Хората ръкопляскаха, викаха Браво! и тропаха с крака. Успехът се повтори и на следващите спектакли – "Валкюра" и "Зигфрид". А следвайки първите отзиви в немската преса и информацията "от уста на уста" за хубавите спектакли на Софийската опера, най-много хора бяха дошли и изпълниха Фестивалния театър в последната вечер от тетралогията – "Залезът на боговете". Каква беше публиката? Елегантни хора във вечерни тоалети. Вагнерианци от Германия, Холандия, Великобритания, САЩ, Австралия и още, и още… Хора, изгледали десетки Вагнерови постановки по цял свят, се изказваха ласкаво за нашата, българската, и идваха след спектаклите на сцената, за да разговарят и да се снимат с нашите, българските артисти. Снимка

Харесва ми повече, отколкото в Байройт! Това е моят 12-и "Ринг". Вотан беше чудесен! Постановката е много хубава, каза след "Рейнско злато" възрастна дама от Есен, която се придвижваше трудно, но проследи с интерес всички спектакли.

Всяка вечер се срещах и с две дами от Лондон – хирургът Ема Хазарика и медицинската сестра Хейзъл Филъри, които вече бяха гледали спектаклите на "Пръстенът на нибелунга" в София през 2014 г. и бяха дошли и в Германия, за да ги гледат отново.

Много, много харесах "Ринга" в София миналата година! Не обичам "модерните" постановки, някои от тях са ужасни, а тази е фантастична! Не беше лесно да организираме това пътуване, но успяхме! Чудесно е да бъдем тук, с гледката към "Нойшванщайн" от другата страна на езерото! Невероятно е, вълшебно е, възкликна Хейзъл Филъри.

Най-впечатляваща сред публиката във Фестивалния театър беше двойка вагнерианци от Вашингтон, които пътуват по света, за да гледат Вагнерови опери и за да покажат светски блясък. За всеки спектакъл дамата беше с различна вечерна рокля и шапка – в сребърно, в златно, в черно и електрик, в червено, а костюмите на кавалера ѝ бяха в съответствие с цветовете на нейните тоалети… Но всъщност това, което най-много ме впечатли, беше, че от вагнерианците, които бяха гледали "Ринга" в София, имаше такива, които бяха дошли и в Германия вече като почитатели на нашите певци и на нашата постановка! Водещата Росица Кавалджиева и Ангел Христов /в ролята на Хундинг/

Беше прекрасно да споделя щастието на българските артисти, които получиха такова голямо признание от публиката във Фюсен за огромния труд по реализацията на Вагнеровата тетралогия "Пръстенът на нибелунга"! И такъв стимул след успеха на германска сцена! Мартин Цонев беше запомнящ се и вокално, и артистично като червенокосия бог Вотан, с ярка изява в "Рейнско злато". Мартин Илиев пресъздаде силно и Зигмунд във "Валкюра", и "Зигфрид" в "Залезът на боговете" и изявата му беше високо оценена от публиката и германската критика. Както и на Цветана Бандаловска в ролите на Зиглинде във "Валкюра" и Гутруне в "Залезът на боговете" и на Ангел Христов като Хаген в "Залезът на боговете". Но най-завладяваща, незабравима беше Йорданка Дерилова като Брюнхилда. Тя е от тези артисти, които с появата си приковават вниманието на публиката, притежава мощния и красив глас за тази роля и опита в нея на сцената на Театъра в Десау.


В Германия вече очакват следващото гостуване на Софийската опера във Фюсен и разработването на ежегоден оперен фестивал в Театъра на брега на езерото Форгензее с приказна гледка към замъка "Нойшванщайн". Националният ни оперен театър не само вписа успешно името си в германския културен живот, но и сътвори история, създавайки още един важен форум на Вагнеровата музика!


Снимки: Росица Кавалджиева, Светослав Николов, www.fuessen.de



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!