Естетиката на бунта представена в изложбата "Сюрреализъм по време на социализъм"

Интервю на Росина Петрова с Красимир Илиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Софийската галерия "Лоранъ" представя от днес до 25 октомври изложбата "Сюрреализъм по време на социализъм" по случай 70-годишнината от рождението на Иван Петков-Турката. Картините в изложбата изобразяват най-зрелия период от художественото творчество на Петков – един от малкото творци, бунтували се срещу системата и естетиката на социалистическия реализъм.

Иван Петков, наричан от приятелите си Турката, а от Държавна сигурност – Художника, е единственият представител на сюрреализма за времето си и често е сравняван със Салвадор Дали. В "Сюрреализъм по време на социализъм" са представени произведения от втората самостоятелна изложба на Петков, за която се предполага, че е преждевременно закрита от служители на Държавна сигурност.

Това обясни за "Хоризонт" кураторът на изложбата и изкуствовед от Софийската художествена галерия Красимир Илиев и допълни:

Сюрреализмът е течение, изхвърлено от официалния художествен живот, но Иван Петков избира точно този стил на работа, отчасти защото иска да се бунтува. Той обича да криптира. По-късно криптира своя подпис, вкарва латински сентенции. Две са основните неща в неговото творчество – той рисува сюрреалистични картини и в тях се появява все повече и повече еротизмът. Двете неща автоматично го маргинализират, защото по времето, когато той започва да рисува и прави първите си изложби, това са две неща, които са табуирани.

Социалистическата система не харесва сюрреализма, защото не харесва иронията и сарказма, които могат да бъдат вложени в този вид рисуване. В първата си изложба Иван Петков рисува свой автопортрет и до себе си изобразява Ленин. Тази картина е била отхвърлена, защото зад гърба на Ленин има малка бесилка и когато са го попитали защо има зад Ленин бесилка, той е казал – това е едно съновидение.

Снимка Статуквото кара Иван Петков да се бунтува и чрез творчеството си той се опитва да десакрализира определени категории, поясни още кураторът на изложбата Красимир Илиев:

В института, където е работил, той говори против властта. Образува се досие в Държавна сигурност, което започва да се пълни с доноси срещу него. Има една много интересна картина, която показваме на изложбата. Тя се нарича "Антропологически багер". Това е един багер, чиято лопата, която трябва да изгребва, е човешка ръка. Там, където е връзката на ръката и металния багер, капе кръв. Ето една метафора на социализма.

С идването на демокрацията Иван Петков губи обекта на своя бунт и оттам и своя творчески център:

Той е един от художниците, които след 1989 година тръгва надолу. Димитър Лалев казваше, че, когато човек е бил дълго време вързан, неговите движения са грозни, когато го развържат.

Красимир Илиев беше категоричен, че произведенията, издържани в естетиката на сюрреализма, са многопластови и затова интерпретацията им не може да бъде универсална, а трябва да бъде уникална за всеки един зрител.