Амброж Чопи: Повече български композитори трябва да са въвлечени в хоровата музика

Интервю с композитора Амброж Чопи от Словения

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

43-годишният композитор и диригент Амброж Чопи преподава в Любляна и е ръководил няколко хорови състава. За втори път гостува на фестивала "Черноморски звуци" в Балчик и е член на журито. В първите дни на юни той ръководи две творчески работилници - за смесени и за еднородни хорове, които разучиха и изработиха две негови произведения, които изпълниха на галаконцерта на 4 юни. Специално за фестивала тази година Чопи композира Laudate Dominum, omnes gentes - пиеса, която беше изпълнена за първи път в Балчик.

Амброж Чопи е истинско вдъхновение - всеотдаен, добронамерен и търпелив, той работи в Балчик с хорови състави с различно ниво на музикална подготовка.

Аз се радвам да работя с такъв тип хорове, защото забелязвам напредъка при състави, които са доста различни като подготовка и за някои от тях моята музика е твърде трудна ритмически и хармонично. Понякога трябва да се съобразявам и да се усмихвам, защото е много важно винаги да си усмихнат, дори и не всичко да е добре – да кажеш: "Добре е, но нека да опитаме пак". Предизвикателството за мен е да намеря подходящите думи и примери, за да постигна желаното. Защото когато виждат, че се получава, хористите дават още и още от себе си. Ако ги стресираш и им повтаряш, че не е добре - не постигаш нищо.

Аматьор идва от amare – когато обичаш да правиш нещо определено. Трябва заедно да се наслаждаваме на работата, а аз съм професионалистът, който трябва да измисли как да постигне повече. Най-важното е, че хористите харесват този тип творчески работилници и после отнасят полезни неща, които са научили, със себе си у дома. Това харесвам в Балчик – тук има топлина, но тя не идва от времето. Много трогателни срещи стават тук, хоровете харесват и фестивала, и конкурса – нивото е различно, но аз винаги казвам, че няма добри и лоши хорове, важна е интензивността на изпълненията. Академичните хорове имат задачата да бъдат силни, да поднасят съвременна музика, но има хорове, които са много важни за малките градчета и се превръщат в единствения начин хората да участват в културния живот. Затова не спечелването на конкурс и това да си най-добрият е винаги най-важното. Важни са вълнението, ентусиазмът и честността между хората, които правят музика и я дават на публиката.

Оптимист ли сте за развитието на хоровото изкуство в европейски мащаб?

Бих казал, че в Словения имаме много добра система за детски хорове в училищата. Имаме хорове в музикалните училища, в гимназиите, в Академията и Университета. Ако сме общо два милиона души население в страната, то в хорове пеят 170 хиляди от тях. Преди две години написах композиция, която беше изпълнена на стадион от седем хиляди деца. Аз ги дирижирах. Това беше празник за всички. Правят се и много състезания по места, както и на национално ниво. Имаме и международно Гран при.

В Словения имаме само един професионален хор. Но някои академични и църковни хорове са също много добри и обичат да си сътрудничат с композиторите. Аз имам хор в Люблянската консерватория. Миналата година направихме около 10 премиери на нови пиеси. Певците харесват работата в триъгълника хор – диригент – композитор и това да градят историята на новата музика. Всички се учим един от друг. Навсякъде по света се радват да чуят вашата музика – не просто поредното изпълнение на някой шедьовър от Бах, Менделсон и т.н., но към тях и модерната музика на определената страна, от която идва ансамбълът. А това изгражда двупосочно – и авторите, и съставите. Същото, смятам, важи и за България. Повече композитори трябва да са въвлечени в хоровата музика. Мога да споделя, че в Словения имаме вече цяла млада школа композитори, които пишат прекрасно за хор, но те започнаха още в гимназията – изкушихме ги още преди да са се заинтригували твърде много от оркестровата музика.

Чуйте в звуковия файл цялото интервю с Амброж Чопи за предаването "Алегро виваче".