На този въпрос отговаря Александър Баунов от московския център Карнеги:
Налице е разбиране, че руските чиновници живеят по начин, който не съответства на приходите им от работна заплата. Това донякъде се дължи на факта, че много от тях в миналото са били или бизнесмени, или топ мениджъри. Шувалов, за когото Навални също направи видео и самият Медведев, който е бил топ мениджър в "Газпром" е получавал доста сериозно възнаграждение. Това е първата причина. Втората е, че от една страна руското ръководство не поощрява пряката корупция. От друга страна обаче се предполага, че хората, които дават всички сили за благото на държавата, както те го разбират, трябва да бъдат възнаградени с нещо повече от заплата. Това, доколкото разбирам, се прави чрез създаването на някакви персонални фондове. Едрият бизнес в Русия обслужва висшите държавни чиновници. Ако имат нужда от резиденции или лични самолети, то бизнесът им ги осигури под някаква форма. Затова не съм сигурен доколко Медведев лично и изцяло владее това, което показа Навални.
В края на миналата седмица десетки хиляди възмутени руснаци излизоха по улиците на Москва и на редица други градове, за да протестират срещу корупцията, олицетворявана от Медведев.
Защо протестите бяха фокусирани върху личността на руския премиер:
Всички донякъде знаеха, че Медведед не е човекът, когото силовият апарат ще защитава на всяка цена. Медведев не е популярен сред силовиците. Второ, това не е Путин. Русия е устроена напълно монархически. Има един човек, протестът срещу когото би бил протест срещу цялата система. от гледна точка на някои - срещу цялата руска държавност, каквато я виждаме през последните години. Медведев не олицетворява руската държавност и сътветно протестът срещу него по-трудно може да бъде интерпретиран или осъзнат като опит за разрушаване на тази държавност. Фигурата на Медведев като премиер не е на равнището на тази държавност. Дори младежите, които не харесват руската действителност, не мислят, че Путин не съответства на мащабите на руската държава. Може би той им е омръзнал, може би им се струва, че прекалено дълго е на власт, може да го обвиняват за враждата със Запада и за това, че не им показва ясно бъдещето, но сякаш няма никакви съмнения относно мащаба на Путин.
Една от отличителните черти на протестите беше участието в тях на много млади хора, ученици и студенти. За какво е знак това?
Не разполагаме с точни данни. Това е по-скоро визуално усещане, но мисля, че то е напълно справедливо. Най-важното отличие на протестите не беше участието на много младежи, а включването на много провинциални градове. Това е интересното. Откакто на власт е Путин, протестите бяха концентрирани в Москва и Петербург. Протести в 100 града с такива внушителни митинги досега не бяхме виждали. И действително в тези 100 града основният контингент протестиращи бяха студенти и ученици от горните класове. Имаше и вечно недоволни, регионалин активисти, които се включват във всеки антиправителствен митинг. Имаше и хора, които досега никога не бяха излизали. Мисля, че това, което ще кажа не е звучало в медия извън пределите на Русия. В някакъв смисъл Русия потвърди, че е част от Европа или част от света. Този протест срещу цялата система с неясни искания, били те политически, социални, за заплати и стипендии, много напомня движениято в средиземноморска Европа - от Гърция до Испания. Напомня и Бразилия през последните години. Също така движенията "Окупирай Лондон и Ню Йорк". В този смисъл Русия е част от антиелитарната тенденция, която се наблядава в целия свят. Просто в Русия елитът са Путин и Медведев.
Възможна ли е изобщо появата в Русия на реална опозиция, която да предложи алтернатива на сегашния режим?
Реалната опозиция възниква в условията на конкурентна политическа система. Настоящата политическа система в Русия не е такава. Доколкото не е конкурентна, опозицията не е привлекателна за онези, които искат да правят кариера. Не са много онези, които искат да живеят като Навални и неговите привърженици. Това е постоянна опасност, доста маргинално съществуване. То е и в някаква степен героично. Това е конкуренция на малко пространство с други опозиционни партии, които също не са особено влиятелни, защото кариеристите не отиват там. Бих предпочел да говоря не за опозиция, а за контраелит. Има режим, има голяма руска действителност, която в същността си е монархическа действителност. В рамките на тази монархическа действителност има много хора, които са за промени. Как ще направят тези промени и имат ли необходимата критична маса? Не знаем, но някои реформи вървят, други - не. Не можем да кажем, че Русия не се е променила за 10 години. Тя се променя и благодарение на контраелита, който работи и в бизнеса, и в правителството, и местната администрация. Цялата борба е пренесена вътре в режима. Има и такива, които го атакуват отвън, но засега те са малцинство.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,