Реколтата от ягоди на Великобритания е пред риск заради Брекзит

Във Великобритания неделното британско издание „Обзървър“ подхвана една много чувствителна тема около Брекзит, която пряко засяга много от българските сезонни работници на Острова. На фона на задаващия се тенис-турнир в Уимбълдън, прочут с предлаганите ягоди със сметана, „Обзървър“ алармира, че раколтата е пред риск да изгние, тъй като тази година определено вече проличава, че все повече от предимно източноевропейските събирачи на плодове в британските ферми не желаят повече да  вършат тази работа.

Проблемът не е нов. Но продължаващата неяснота за съдбата на европейските работници във Великобритания около Брекзит, ниското заплащане в сектора и нежеланието на британците да работят по полетата, съвсем осезателно карат фермерите да се чувстват неспокойни за реколтата тази година. Както се шегува „Обзървър“, ягодата, подобно на много двуги смятани за чисто английски неща, е имигрант в страната, дошла през Франция от Северна и Южна Америка. А по ирония на съдбата имигрантите сега са тези, които  осигуряват ягодите за прочутите ягоди със сметана на британската кралица и на тенис-турнира в Уимбълдън, където за две седмици се консумират около 34 тона от сладкия червен плод. Твърди се, че 98 процента от сезонните работници идват от Европа. Защо британците не желаят да вършат тази работа. Причините са няколко, като основните са ниското заплащане, условията на  труд и престой, които са тежки, ненормирания работен ден и не на последно място - това е сезонна работа. Джеймс Макгрори от организацията „Отворена Великобритания“ заяви, че напускането на общия пазар ще създаде голям вакуум в нископлатените индустрии:

„Имама много нискоквалифицирани работи в тази страна за вършене. Говорете с който искате в селското стопанство, в сектора на услугите. Фермерството е очеваден пример, където тази работа се върши от имигранти основно от Румъния и България. Но ако техните места се заемат от британци, които искат по-високо заплащане, това ще оскъпи продукцията“

Бившият британски дипломат Алп Мехмет обаче смята, че няма извинение за масовата имиграция и че безработните британци лесно могат да запълнят тази празнина стига да им се плати подобаващо:

„Има достатъчно свободен капацитет. Знам, че на теория, работните места са заети, но има около 5 милиона души, които биха работили, ако има свободни места. При положение обаче, че работодателите си намират по-евтини работници, картината няма да се промени.“

Желание у британците за тази работа обаче все едно няма. Тази година пролетта на британските острови се развива малко странно, но фермерите нямат оплаквания, що се отнася конкретно до ягодите. Реколтата е много добра. Картината по полетата обаче далеч не е розова.

Стефани Морел, шеф на агенция „Конкордия“, която осигурява около 10 000 работници от чужбина за 200 ферми в цялата страна, казва, че обикновено интервюират десет души за всяка позиция. Преди месец обаче се оказва, че има пълна промяна, защото всеки сезонен работник от България или Румъния може да избира между 3-4 места. Основно вината се стоварва върху Брекзит.

Алистър Брукс от ферма за ягоди и малини във Фавершъм, графство Кент, даваща работа на около 200 българи и румънци, се оплаква, че референдумът е извадил на показ най-лошото у британците, като местните хора пряко са заявили на чужденците да си ходят у дома. Интересно е, обаче, че за първи път става дума и за други фактори освен Брекзит. Отчита се, че в някои европейски страни намалява безработицата и при това положение хората предпочитат да си намерят постоянна работа в родината вместо да ходят като сезонни работници във Великобритания при неясно бъдеще. Проблемът не е само в събирането на плодовате, а е валиден за цялата хранитално-вкусова индустрия.

Корените на кризата обаче не са от вчера. Тя на практика започва след решението на правителството през 2013 година да прекрати Схемата за сезонните селскостопански работници, създадена след Втората световна война за да помогне на чешки и полски войници, сражавали се за Великобритания, да си намерят работа. В последствие много други страни като Беларус, Украйна и Русия използват схемата да дойдат на Острова със сезонни визи, за да се превърне през последните години почти изцяло в българско-румънски бизнес. При вземането на решението правителството твърдеше, че с присъединяването на България и Румъния към ЕС няма да има недостиг на работна ръка в британските ферми. Но несигурноста около Брекзит и пристигането на млади образовани и знаещи английси чуждентци, които лесно могат да си намерят и друга работа, изправят селското стопанство пред криза.

От вече спомената агенция „Конкордия“ заявяват, че в момента активно наемат работници от Молдова, където една трета от населението има румънски или български паспорти. Наблюдава се и друга тенденция. Някои страни от ЕС си докарват в сектора работници извън Европа. В Полша, например, работят много севернокорейци, а в Португалия - тайландци. Някои от големите британски фермери вече са толкова отчаяни от липсата на евтина ръка от Европа, че започнаха да изнасят бизнеса си в чужбина - в Китай, Южна Африка и дори в далечна австралийска Тасмания.

„Обзървър“ е разговарял с 27-годишната българка Афизе Юсеинова, една от решилите да останат. Тя казва за изданието, че харесва Англия, че в България няма толкова добра работа за нея. Но, както пише „Обзървър“, по британските полета Юсеинова се превръщав застрашен вид. Нейният работодател Алистър Брукс казва: „Обичам българските работници. Проблемът е, че те са само пет милиона“.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.