Клаус Биланд: Гледал съм 105 различни постановки на „Пръстенът на нибелунга”

Вагнерианци от Германия, Австрия, Великобритания, Швеция, Русия, САЩ, Австралия и Нова Зеландия пристигнаха в София за ежегодния летен вагнеров фестивал в Софийската опера. От 5-и до 10-и юли трупата на Националния ни оперен театър изпълнява за шеста и последна година цялата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ в програмата на фестивала. Сред гостите в залата на Софийската опера е музикалният критик Клаус Биланд – автор в австрийското списание Der Neue Merker и в английското списание Opera. За мен беше много интересно да се срещна с него в навечерието на фестивала, за да чуя оценката му за гастрола на трупата на националния ни оперен театър в Москва, където той също гостува.

„Вече няколко пъти бях гледал „Пръстенът на нибелунга” на Софийската опера, така че донякъде бях подготвен какво ще се случи в Москва. Между другото, дотогава не бях посещавал спектакъл в Балшой театър. Беше ми интересно как ще бъде пренесена сценографията на този "Пръстен" на едно много по-голямо пространство на сцената на Балшой театър, както и каква ще бъде реакцията на публиката. Мога да кажа, че нямаше проблем по отношение на сценографията. Всъщност певците имаха повече пространство за движение. Знаете, че постановките на Пламен Карталов са много раздвижени. Например в първо действие на „Зигфрид” Костадин Андреев използва цялото пространство, за да демонстрира нежеланието на героя да остане повече при джуджето Миме, копнежа му да открие кои са неговите родители, гнева му за меча, който не може да бъде изкован. И той използва по-голямото сценично пространство в Балшой театър много добре! Също така специалните визуални ефекти се получиха много добре! От вокална гледна точка някои от гласовете имаха по-големи трудности, отколкото в София, заради голямото пространство, което трябва да се преодолее звуково. Но и в това отношение мога да кажа, че присъствахме на добро изпълнение, разкриващо добро качество и усъвършенстване на типично вагнеровото пеене на софийския солистичен състав. Бях изненадан от Костадин Андреев, който е развил много немското си произношение и показа една много уверена силна изява. Разбираемо е, че когато имате общо 37 роли във вагнеровия "Пръстен", ще има и някои сенки. Но като цяло продукцията се издигна до очакванията на московската публика. Интересно беше, че в публиката имаше много млади хора. Нямаше много аплаузи след всяко действие, но имаше много аплаузи след финала на спектаклите. Това беше интересно за мен, защото както казах дотогава не бях посещавал спектакли в този театър. Маестро Ерих Вехтер ръководеше изключително добре оркестъра. Оркестрантите също бяха щастливи от по-голямото пространство на Балшой театър, където не се бутат един в друг, за разлика например от турнето в театъра във Фюсен през 2015 г. Мога да кажа, че най-силната музикална изява беше на оркестъра на Софийската опера под диригентството на маестро Ерих Вехтер! Много бях впечатлен! Валдхорните бяха безупречни! И мисля, че това представяне в Балшой театър е много добра препоръка „Пръстенът на нибелунга“ на Софийската опера да бъде показан и в други театри. Защо не в операта в Оман?! Това е огромен театър, в който тетралогията никога не е поставяна. А в нея има много митология, която кореспондира с богатата мистика на арабския свят. Така че с подходяща подготовка публиката може много добре да я разбере и почувства!“

Моля, разкажете ни повече за себе си! Споменахте, че сте гледали повече от 100 "Пръстена"!

„Станах „приятел на вагнеровата музика“ през 1966 г. Не харесвам термина „вагнерианец” заради злоупотребата с него по политически причини. Освен това има някакъв елемент на фанатизъм. И така, за първи път се „сблъсках” с вагнеровата музика в добрия смисъл на думата през 1966 г. Слушах „Лоенгрин“ в моя роден град Вупертал. Прелюдът към първо действие ме накара от голям почитател на театъра да се превърна в почитател на вагнеровите опери. Следващата година гледах „Пръстенът на нибелунга” в Дюселдорф и през 1969 г. отидох за първи път с моите родители в Байройт, където гледахме много добра постановка на „Летящият холандец“. През 2019 ще се навършат 50 г. оттогава. И наистина, вече съм гледал 105 различни продукции на „Пръстена“, като 65 от тях – на цялата тетралогия. Различни концепции, различни гледни точки към „Пръстенът на нибелунга“, което е най-интересното за мен – как режисьорите „разчитат“ света на Вагнер. И разбира се когато гледаш много различни продукции можеш лесно да откриеш къде какво е било взаимствано. Всеки път, когато седна в залата, играта започва отново!“

Но защо за Вас е интересно да гледате отново „Пръстенът на нибелунга” на Софийската опера?

„Мисля, че това специална любовна връзка между мен и Софийската опера през годините! Може да се каже, че се превърнах в приятел на Пламен Карталов. Имали сме много интервюта и дискусии. Аз се чувствам респектиран от някого, който поставя Пръстена по този начин, изучавайки така задълбочено и либретото, и партитурата. Това се среща много рядко и изобщо не се среща в т.нар. режи театър. И Карталов постави не само "Пръстена", но и други вагнерови творби – много успешната продукция на „Тристан и Изолда” и „Парсифал”, който според мен е най-добрата му продукция. През годините се превърнах и в приятел на Ерих Вехтер. Започнах да приемам цялата трупа на Софийската опера като семейство. Така че идвам отново, защото обичам да гледам и да слушам "Пръстена", но и заради симпатията, която изпитвам към хората в този театър!“

 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!